Украинският журналист Виктор Каспрук (ето адреса на неговия блог) ми писа на имейла, че моето интервю пред него е било публикувано и в авторитетния сайт ПОЛИТИКАНТРОП: виж Духовный ресурс украинцев более мощный, чем сила атомной бомбы Путина . Покрай това ме попита кой е тоя български депутат Кирил Колев, който бил отишъл в Крим да бъде "европейски наблюдател" на противозаконния "референдум" на руските окупатори. Наложи се да му дам известна информация, аз не знаех кой е тоя продажник, оказа се, че е от АТАКА; ето как го представих пред украинския журналист:
Добрый день, уважаемый господин Каспрук,
Спасибо за информацию о публикации и о саму публикацию! Этот Кирил Колев депутат ультралевой национал-коммунистической партии АТАКА (буквально означает "ШТУРМ", по турецки "ЮРУШ"), которая была создана КГБ на русские деньги, ее цель была осуетить (предотвратить) членство Болгарии в Европейском союзе. Она и теперь финансируется русскими деньгами, эта партия одновременно фашизоидная, националь-коммунистическая, националь-социалистическая и просто коммунистическая. Это типичные рублофилы - так у нас называем русофилами и "панславянами". Такие выродцы считают, что "болгарский патриотизм" сводится к безраздельной любви к СССР и имперской России - и лично к императору, к Путину. За деньги такие готовы продать собственную мать, не только Родину.
Так что вполне понятно что за деньги этот таваришч Колев пошел в Криме исполнять поручение своих русских начальников. Вот и все. Мерзость и мерзавцы...
С уважением: Ангел Грънчаров
Това написах на украинския журналист. Казвам и пиша винаги каквото мисля, каквото вярвам че е истина...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
Добрый день, уважаемый господин Гранчаров!
Спасибо за Ваш исчерпующий ответ.
Я его поставил в виде интервью на «Политикантропе»
С уважением,
Виктор
http://politikan.com.ua/2/0/0/79433.htm
Публикуване на коментар