Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
7 коментара:
Ангеле, работил съм доскоро в това училище и сега съм пенсионер ти ще се сетиш кой съм пък и други ще се сетят. Твоят случай се обсъжда от много хора, аз имам много познати и приятели, които знаят за теб и блога ти искам да те поздравя за смелостта и достойнството, с които водиш тази тежка битка - имаш моята и тяхната пълна симпатия и подкрепа. Зная добре, че много хора в самото училище те подкрепят но тях наистина ги е страх да афишират подкрепата си - защото ако го сторят ще си навлекат гнева на непрощаващата подобна солидарност и крайно отмъстителна директорка. Искам да ти дам известен кураж - знам по мои сведения от сигурен източник от Инспектората, че въпросната особа именно директорката Анастасова на която ти показа доста убедително, че не е по силите й да се справи със задълженията си, напоследък усилено използвала връзките си с оглед да си намери директорско място в някое друго училище. Тя явно иска оттеглянето й от ТЕТА да не е прекалено опозоряващо, а да стане по номенклатурния принцип "поради преминаване на друга работа". Та имам такива сведения тя била съгласна дори да стане "временно-изпълняващ" директор на някое друго училище и затова сега била разпростряла връзките си да си намери такава работа и да се оттегли, с оглед да не изсърба докрай кашата която сама забърка. Това нейно преместване трябвало да стане до края на учебната година с оглед през есента тя ваче да се е уредила на друго работно място. Аз приемам тия сведения за напълно достоверни понеже тя на всички разправяше че понеже наистина няма подходящо образование да е директор на професионално училище то директорстването й в ТЕТА за нея било само трамплин към някое друго място, където би могла по дълго време и по-спокойно да си директорства. Сам знаеш че тази кариеристка има доста връзки и няма да изпусне да се възползва от тях за да си намери някое друго и то по непроветриво местенце щото ти с твоите доклади и жалби направи нужното тя да пхреживее толкова неочаквани силни ветрове и дори бури. Имаш заслугата да си спомогнал най-много за отстраняването на това недоразумение и затова тия дни ще ти се обадя да се срещнем за да ти стисна ръката още веднъж. Приеми моите поздравления, желая ти кураж малко остана да изтърпиш! Аз лично не вярвам тя да посмее да те уволни но ако го направи, то ще бъде една глупост съдът веднага ще те възстанови на работа а пък след това тя трябва да плаща от джоба си всичките обезщетения за времето, в което си бил отстранен. Ще се срещнем тия дни да ти предложа добър адвокат за делото за обида за което пишеш че смяташ да заведеш. До скоро!
Не знам, нямам никаква информация за тия неща. Не смятам, че имам чак такава заслуга, но пък за сметка на това добре знам, че ако други хора бяха набрали кураж (ако не броим единиците, които са по-смели) да заявят открито какво мислят, нямаше да стигнем дотук. А за бъдещето не мога да гадая. Разбира се, че директорката ще ме уволни. Тя умее да постига целите си. Друг въпрос е колко време ще трае този неин акт. Съдът ще ме върне и толкоз. Питам се обаче как е възможно всичко това, на какво се дължи подобна жажда за отмъщение. Аз, подобно на всички останали, искам просто да си гледам работата и да достигна до пенсия; но това вече е доста съмнително, здравето ми е съсипано. И не само моето. И други хора, имам предвид работещи в училището, плащат такава висока цена... стресът е голям. И обстановката е злотворна. За голямо съжаление. Аз има предложения за позитивна промяна дори и при това ръководство, ала не ми дават думата. Дебат в училището по истински важните въпроси отсъства. А пътят е този: демократизация. Добрият ръководител не гони личности, и ги приобщава, т.е. трупа личностен потенциал, а не го пилее. Сега виждаме обаче, че директорката прави нужното да гони всички ония, които не са й приятни - и това е пътят за съсипване на училището. Щото едно училище са не само учениците, а и учителите. Най-лесно е да унищожиш човек, но да намериш качествени хора е най-трудното. Но за тия неща ще поговорим като се видим. Все още не мога да осъзная кой си. Чудно ми е защо хора, които вече не са в училището, се страхуват да пишат с истинското си име?! Аз това не мога да го разбера. Мяза ми на параноя...
Жалко за учениците, които са имали лошия късмет да им се падне учител като вас :(
Добре поне, че предметът е без значение, не е от важните.
Предметът философия е най-важният. Жалко, че малцина разбира това.
Това, че г-жа Анастасова си търси друго директорско място, е много интересно! Може да е вярно, може и да не е, но е вероятно. Интересно до къде стига човешката суета - да командваш, да живееш с мисълта, че си повече от другите. Не съм психологог, но мисля че това са следи на "комплекс за малоценност". Обикновено тези личности са били амбициозни в училище, но не са успявали да блеснат с нищо - нито със знания, нито в някаква друга дейност - спорт, изкуство или лична физическа красота (не е само за момичетата, важи и за момчетата). И после в живота се стремят да "докопат" ръководно място. Я се огледайте в нашето Народно събрание - пълно е с посредствени личности с ниска култура, липса на такт, финес (домашно възпитание), не могат и да се изразяват на литературен български език! Големанов в масов тираж.Простотия до шия!
Та и г-жа Анастасова - не блести с нищо, но да командва! За съжаление, не е нито първата, нито ще остане последната ....
Следя от една година преживяното от Ангел Грънчаров, споделено в неговия блог. Спонтанно и искрено той разказа в хронологичен ред събития в училището, в което работи. Става въпрос за системен безпричинен психически тормоз от страна на директорката Г-жа Анастасова, подкрепяна от заместник-директорката на техникума по електротехника и електроника в Пловдив.
Отношението към него е позорно, бих казала порочно. Те не се свенят да прилагат ежедневно всякакви начини да го унижават чрез многократно искане на писмени обяснения, изненадващи проверки, атаки, обиди, водене на дела и много други начини на злоупотреба с дадената им власт. Това че той отразява грозните им дела, интриги и компромати в блога си, явно ги прави много уязвими пред обществото и от там произтича една нечувана жестокост.
Едва ли някой би издържал при тези условия на работа. Всеки би напуснал. Но не и Грънчаров. Чувството му за справедливост и лична свобода го крепят в тази ужасяваща драма на ХХI век. Крепи го мисълта че е нужен на своите ученици и добронамерената вяра че ще може да убеди своите инквизиторки в правотата си. Те не желаят да се вслушат в критиките му по отношение на българското образование, които са така градивни и необходими точно в настоящия момент.
Г-н Грънчаров е на своето място в това училище. Той не прави нищо нередно, напротив, трябва да бъде награждаван за извънредния си принос, всеотдайността и новаторството в работата си. Той е сред най- рядко срещаните и ценни кадри в изнемогващата и затънала в блатото на статуквото система на сегашното образование.
Всички виждат че пътят, по който вървим с възпитанието и образованието не води там, където трябва.
Ето една от причините- недооценяването, прогонването, унищожаването на тези, които милеят за нашите деца и могат да променят нещата.
Моля да спрем да убиваме кадърните си специалисти.
Умолявам да престанем да завиждаме на хора с по-богат интелект и ерудиция от нашия.
Настоявам за промени в управлението на училищата, мандатност за директорските постове и наказания за директори, приели българското училище за своя бащиния.
Стоп на безчинствата над напредничави с неоспорим принос за цялото общество преподаватели.
Хора, изтрийте това срамно петно, тези нечистоплътни дела, тази гавра на провъзгласилите се за безгрешни и ненаказуеми директори.
Историята на Грънчаров е история на всеки талантлив по призвание учител. Тези, които в момента се чувстват комфортно в едно българско училище са само безгласни букви, слугинаж, учители, които не вярват в собствените си възможности. Помислете! На какво ще научат те вашите деца?
Мария Василева
Публикуване на коментар