Вчера не писах нищо в своя дневник - просто не ми стигна времето да го сторя, имах друга работа, а не че не е имало за какво да пиша: животът, знайно е, винаги е богат, все нещо се случва, нещо заслужаващо си вниманието, нещо, заслужаващо да бъде отбелязано. Особено ако човек живее е един по-динамичен, активен живот, сиреч, ако има една по-активна жизнена позиция. Какъвто живот аз се старая да живея. Тази сутрин ще опитам да наваксам пропуснатото. Ще ми се в дневничето ми да няма съществени пропуски, ще внимавам да е пълно, да съответства на реалностите на живота.
В сряда посетих в т.н. "Център за психично здраве" (това ново наименование звучи значително по-добре от старото: "психодиспансер"), където ми направиха изследване на основните психични сили - внимание, интелект, воля, емоции и пр. Едно доста приятно изследване, което за мен, като психолог, не беше новост; направих изследването с удоволствие; в крайна сметка ми издадоха документ, с който се удостоверява, че, така да се рече, съм "нормален", че съм здрав, че нямам някакъв срив в психичния живот, за какъвто ме обвини моята работодателка, заради чиято характеристика, изпратена в ТЕЛК-Пловдив, всъщност, се наложиха тия изследвания. След като завърши това изследване, се разигра един интересен епизод, за който си заслужава да спомена: на гишето, дето дават приемни часове ("регистратурата") служителката, като видя писмото от ТЕЛК, ми заяви, че трябва да бъда прегледан и от психиатър. Аз отначало казах добре, щом трябва, нека да бъда прегледан; пък после се сетих нещо и й рекох: а означава ли това, че като ме прегледа психиатър, ще вляза във вашите тукашни "бази данни"? (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
6 коментара:
"Апропо, с д-р Арабаджиева си поговорихме и за това как в съветско и комунистическо време другоячемислещите били изпращани насилствено за лечение в психиатрии"
Браво, Грънчаров! А ти сподели ли с докторката, че и ти обичаш да правиш същото?
Когато тъкмо в твоя блог споделих мнението си затова какво става в Украйна, нали именно ти ме изпрати да потърся "специализирана помощ"!
Грънчаров,
Ти си удостоен с високата чест, комунягите да не те атакуват по общия ред чрез фирма "Лийдуей Медиа Солюшънс", а са назначили "кука", която да те следи персонално ден и нощ.
Това е нормално, Бачо Кольо. Грънчаров търси свобода и "справедливост" само за себе си, но ако е за някой друг - АНАТЕМА! И на мен ми е казвал, че съм луд, защото не съм съгласен с него по някой въпрос.
Жалко е, че не вижда цялата ирония на брътвежите си.
В условия на свобода някой като бачо ви Колю да си мечтае за комунизъм или за путинизъм наистина е патология. Правилно те е пратил на психиатър Грънчаров, а ти, Колю, ходи ли? Все пак е добре да се вслушваш в добронамерените съвети на специалисти в тази проблематика като Грънчаров....
http://ivo.bg/2014/03/07/%D1%81%D1%8A%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%BB/
А какво ще кажат поклонниците на путинизма за ето това в линка по-горе?
http://www.istpravda.com.ua/articles/2014/02/27/141669/
Публикуване на коментар