"А ти, драги, какво направи с живота, който ти дадох?"

Имам сума ти идеи за писане, за описване, почти натрапчиви идеи, които се въртят из главата ми. И при това добре знам, че откажеш ли се да пишеш за нещо, отложиш ли го даже "за утре", край - идеята ти ще отхвръкне в небитието и повече може би никога няма да се появи. Много са хвъркати и крилати пустите му идеи - не стоят на едно място, а за миг идват и моментално пак отхвърчат. Ако не ги фиксираш на хартия (в случая обаче не е на хартия, но нищо) пропадат завинаги в небитието. Няма никаква гаранция, че една идея, която си изпуснал да мине и замине, някога повече или втори път ще се появи в главата ти. Пък и да се появи - тогава вече изобщо няма да е същата. Най-много да бъде блед образ, сянка, копие, само да наподобява нещо, което преди това си си мислил.

Е, възможно е да има хора, в чиито глави се въртят все едни и същи банални мисли - и нищо ново не се появява там. Предполагам, че има такива хора. Тяхното съзнание е станало безплодно, нищо не ражда. Там, дето се казва, е кухо. Съзнание на скопци, импотентно съзнание - нека да заостря нещата, белким някой се загрижи повече за съзнанието си. Да направим душата (мисълта) си плодовита - това е може би най-важното нещо в живота ни. Щото идеите, знайно е, движат света. Как нещо ново в живота и в света ни ще се появи ако тъкмо душите ни са безплодни?

Философията много помага на човека в това отношение: да предразполага душата му към раждане. Душите това трябва да правят: да раждат. Какво да раждат ли? Ами ясно какво: мисли, идеи, истини. Това е. Толкова е просто. Както и да е. Искам да запиша някои хвъркати идеи, дето се въртят като мухи в главата ми в последните дни. С оглед да ги запазя. С оглед да не ги загубя. И то съвсем безвъзвратно. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo