ПОКАНА ЗА ДИСКУСИЯ:Не зная дали сте забелязали, но е пълно с лицемери около нас, даже аз лично забелязвам и такава тенденция: колкото по-фалшив и лъжлив е даден човек, колкото той повече лицемери и бълва лъжи, толкова повече сякаш го уважават, а пък правдолюбивите у нас са най-мразени, не зная дали това сте го забелязали, но аз го виждам всеки ден. Не зная защо така силно напоследък ме впечатлява лицемерието, но наистина ми е крайно гнусно от стелещото се наоколо като гъста мъгла лицемерие, от стелещия се наоколо фалш.
"Истината ражда ненавист, а угодничеството - приятели", древните римляни пък са забелязали ето това и са го фиксирали в своята знаменита поговорка. Аз лично пък смятам и си позволявам да твърдя, че докато не се разделим и то най-решително със склонността си да се примиряваме с неистината, с лъжата, с лъжците, с лицемерите, с демагозите, с популистите и пр., сиреч, докато не почнем всекидневно да разобличаваме като такъв всеки лъжец, лицемер, демагог и популист, не само че няма да видим добро, но и напредък никакъв няма да видим, а ще продължаваме да се намираме все в туй най-жалко и унизително положение, от което сме вече толкова десетилетия (аз водя началото на българските беди не от 1989 г. насам, както правят това съвсем немислещите и най-изпечените лъжци, а от доста време преди това, примерно от 1944 година поне, а защо не и от 1878-ма, или дори и от времето преди прословутото "турско робство", т.е. от древни времена, от средните векове поне). (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Този въпрос има сравнително прост отговор: причините се коренят най-вече в съветската окупация след 1944, както и разбира се, в цялото историческо развитие особено след 1396. Между другото и друг път съм изтъквал, че българската бедност е относителна, освен това България е най-бедна в ЕС, което значи, че е НАЙ-БЕДНА СРЕД НАЙ-БОГАТИТЕ. Има други посткомунистически страни, които са много по-бедни и от България, както и страните от Третия свят. Но причините за българската и въобще посткомунистическата бедност не може да се търсят само в България, нито в руското влияние. Голяма вина за състоянието на тези страни носи именно ЗАПАДЪТ, който позволи на Москва да направи сама промените в тези страни и започна да подкрепя и да прави бизнес с комунистите. Ето защо всичко положително, което България е постигнала след 1989, е станало БЛАГОДАРЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ВЪПРЕКИ МОСКВА И ВЪПРЕКИ ЗАПАДА. И нещо много важно, което не се разбира: България днес не е старата България отпреди 1944. ТЯ ВЪОБЩЕ НЕ Е ДЪРЖАВА. Или по-точно:
Обикновено се мисли, че Съветският съюз, респ. Русия (или ОНД) днес е макар и голяма, автократична и империалистическа, но все пак конвенционална държава с ограничени цели.
В действителност СССР-Русия-ОНД-Евразийският съюз не е наследник и приемник на старата Руска империя. Стара Русия загива през 1917 и слиза от историческата сцена. През октомври 1917 група или по-скоро банда международни заговорници завзема останките от руската държава и ги превръща в инструмент на своята политика. СССР, респ. Руската федерация днес не е нова руска държава, макар и външно да изглежда като нейно продължение. Русия ВЪОБЩЕ НЕ Е ДЪРЖАВА и руската “държавност” е само фасада, тъй като Русия е била и продължава да бъде само ПЛАЦДАРМ ЗА СВЕТОВНАТА РЕВОЛЮЦИЯ. Така трябва да се разбира лениновото изказване “Аз плюя на Русия, защото съм болшевик!” Марксизъм-ленинизмът в този смисъл не е толкова “командната икономика”, а най-вече практически метод за разпалване на световна революция. Между другото руските националисти след Октомврийската революция отхвърлят болшевизацията на Русия с аргумента, че болшевизмът е чужд на Русия, защото е базиран на европейски норми. Наистина трябва да се признае, че марксизмът е продукт на европейското, не на руското мислене и макар че у късния Енгелс има някои намеци за назряваща “революционна ситуация” в Русия, Маркс никога не е визирал Русия като изходна точка на световната революция.
Смята се също, че останалите бивши социалистически страни от Източна Европа, вкл. България, са вече членки на НАТО и ЕС и макар и до голяма степен да са все още само формални, фасадни демокрации, по този начин вече се намират извън непосредствената руска сфера на влияние и е само въпрос на време да станат напълно демократични и независими от Русия.
В действителност тези “бивши” социалистически страни независимо от гръмките си имена като “Народна република България” 1944-1989 или “Република България” след 1989 - аналогично на съвременна Русия - не са наследници на старата държавност на тези страни, А НА ПРИЕМСТВЕНОСТТА, ЗАДАДЕНА ОТ ЛЕНИН И КОМПАНИЯ ПРЕЗ 1917. Българската държава например прекратява своето съществуване през септември 1944 и никога вече не се възстановява. Няма ренесанс на автентичната българска държавност и след 1989. Членството на тези страни в ЕС и НАТО не разширява западното влияние на Изток, а точно обратното: руското влияние на Запад. Те са един от инструментите за превземане и подчиняване на ЕС и НАТО от страна на Русия.
Едва когато това се осъзнае от света и посткомунистическите народи, може да се промени нещо.
Публикуване на коментар