Най-отблъскващото в тях е стойката на загриженост и съпричастие към Реформаторския блок. Защото те не са нито загрижени, нито съпричастни. Нито към РБ, нито към когото и да било, освен към себе си. Те не са загрижени, те са суетни.
Зад тяхната лъжлива загриженост се крие единствено и само показност. Преди всичко им се ще да се покажат. И да покажат. Колко са умни, колко са далновидни, колко са прозорливи, колко са улегнали, колко са обществено-полезни, колко са политологични, колко са социологични и колко логични.
Макар, че ако нещо липсва в умопостройката на стойките им, това е тъкмо логиката. Освен ако не приемем, че техните противоречиви и противоречащи си твърдения са израз на някакъв чуден, особен, върховен, екстраординарен (при тях нещата не са необикновени, те са екстраординарни), едва ли не екзопланетен и антропосоциополитопатологичен разум.
От който с повече или по-малко зор под прикритието на обзор на политическия кръгозор могат да се скалъпят следните опорни точки: (ОЩЕ >>>)
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар