Писмо до Ванка с танка
Радой Ралин
Пиша ти от Плевен, драги Ванка.
Помниш ли кагда пришол със танка?
Беше млад, но се държеше мъжки.
Зарази семейството ми с въшки… (ОЩЕ >>>)
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
4 коментара:
Грънчаров, провери добре, дали това стихотворение е от Радой.
И си оправи блога! В полето за коментари не може да се копи-пейства. Мислех да ти пейстна цялата:
"Белеет ли в поле пороша...
...........
в Болгарии русский солдат..."
...обаче за твое съжъление не става.
Може да се пейства в полето за коментари. Изглежда обаче американската система е настроена така, че русофилските простотии да не ги пуска за пействане. :-) Аз така си обяснявам затруднението ти. Тук явно са се намесили "козните на световния империализъм" - или поне само на американския такъв, знам ли?! :-)
Американската система цензурира и това ви харесва?! Машаллах. Сега ще започнете да ни казвате и кои книги да горим.
Публикуване на коментар