Възпитаваме технологично поколение, което ще пребори тестовете, но няма ценности
... Докато и в Европа, и в САЩ вече се пораждат съмнение доколко стандартизираните тестове оценяват способността на детето да се ориентира в света, ние продължаваме да ги налагаме дори и там, където от тях няма нужда. С идеята, че това уж ще издърпа образованието ни напред, а заедно с него и обществото ни. Всъщност правим точно обратното. За да се ориентира в света, едно дете трябва да владее не само специализирани технологични знания, които са в основата на всички подобни тестове. Онова, на което училището трябва да го научи, наред с технологичните познания, е да се ориентира в идеи и послания, които обясняват света и по този начин го тласкат напред.
Всички тестове са насочени към това детето да разчете електронен етикет, схема на климатик, механизъм за работа на роботизирана прахосмукачка. На практика няма такива, които да го научат как глобални философски идеи могат да бъдат положени в контекста на съвременния свят, как те обясняват света и какво го движи. А именно сега, когато той се променя толкова рязко и интензивно, училището има нужда от по-задълбочено изучаване на подобни теми.
Иначе рискува да създаде лесно манипулируеми хора, макар и с високотехнологични познания, които се превръщат в удобна жертва на всяка поредна партия, движение или политик, който заиграе с техните страхове, тревоги или амбиции. Между другото, дори и тези амбиции да са благородни, демократични и да целят промяна на света. Непознаването на механизмите, които са движили и движат този свят, непознаването на историческите процеси могат да доведат до граждански катаклизми, които лесно се управляват от всеки с малко повече пари и власт...
... Глобализацията, на която образованието ни сляпо се подчинява, започва да създава хора с технологични познания, но без ценности, чиято мисъл е способна да измине сложните маршрути на техническото, но не и тези на духа. А те са дори по-важни за способността да бъдеш част от този свят, все едно в коя негова точка се намираш.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар