Атестат, с който се гордея

Бивш ректор на Пловдивския университет и двама заместник-ректори – агенти на ДС

Ченгетата на ДС от ПУ. Не само Сапарев сред ректорите е бил обаче ченге, а и други, те бяха огласени по-преди: Куцаров и пр. Имам честта, че туй ченге - Сапарев, но вече като ректор - помогна за окончателното ми изгонване и отстраняване като преподавател по философия в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", което е нещо като атестат за мен: щом съм бил още в онова време толкова ненавистен на ченгетата, че съм имал честта пръв да бъда уволнен от катедрата на т.н. "Обществени науки" (преди това "Марксизъм-ленинизъм" се зовеше тази катедра), то това по косвен път показва и доказва, че явно е имало за какво да ме мразят толкова!

Прочее, много червенушковци от онази катедра все още си блаженстват в ПУ, тях никакви "ветрове на промяната" не ги отвяха, издържаха на всички "промени". Тъй като, предполагам, са много прекалено мили на властващите - в тази непомръдната още и така яка крепост на комунизма! - ректори-ченгета.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo