Тия дни съм зает с превеждането (на български език) на анотациите на всички статии, които ще влязат в новата книжка на международното многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ. В тази книжка, както вече съобщих, ще излязат статии на автори от Украйна, България, Русия, Чехия, Япония и САЩ. Изданието, което започнахме сякаш на шега с колегите от Института по философия към Националната академия на науките на Украйна, се разраства с излизането на всяка нова книжка: за следващата книжка сме предвидили излизането на статии и на философи от Индия. Като превеждам анотациите срещам текстове, които силно ме впечатляват, които оценявам като изключително ценни. Току-що преведох една такава анотация, която изведнъж ми хрумна да публикувам в блога, нека и други хора да я прочетат; ето, заповядайте, прочетете и я вие, за да добиете известна поне малка представа за следващия брой, който се очертава да бъде изключително интересен и богат на идеи; той, прочее, трябва да излезе в хартиеното си издание най-късно до края на април:Анотация: Екзистенциалните източници на антипсихиатричната концепция за субекта във философията на С. Киркегор.
Виолета Михайловна Скиртач, Роман Сергеевич Мартинов
В статията се показва по какъв начин философията на С. Киркегор отговаря на актуалните въпроси за природата на психичното заболяване и може да служи за определена методология на общохуманитарните изследвания. Доказано е, че класическата психиатрия не винаги дава правилна представа за вътрешния свят на безумния човек. Философията на С. Киркегор способства за възникването на алтернативни подходи в разбирането на природата на психичните заболявания. Причината за обръщането към екзистенциалните идеи на С. Киркегор е заложеното в неговата философия начало на развенчаването на ориентацията както спрямо чисто вътрешните психоемоционални състояния на личността извън съхраняването на техните външни комуникативни и социални граници (което се наблюдава при психически болните хора), така и върху ориентацията с доминиране на чисто външното – съблюдаване на социалните норми, носене на социални маски (което е характерно за „нормалните” хора). Но и едното и другото състояние могат да доведат до нарушения в нормалното протичане на психичните процеси, т.е. да бъдат „онтологически лъжливи”. Само субектът, правилно идентифициращ се в обкръжаващия свят и способен на комуникация, може да се намира в „онтологическа безопасност”. Проблемът обаче тук се крие не само в отделния субект, но и в съврементата култура като цяло, която също така доста често може да се движи по „онтологически неверен курс”. Сьорен Киркегор предлага методика, която използват и активно развиват някои съвременни антипсихиатри – лечение на пациентите чрез осъзнаване от тях на своя страх и отчаяние по пътя на предоляването на болезнените симптоми и достигане на състояние на личностна свобода.
Ключови думи: субект, антипсихиатрия, екзистенция, феноменология, съзнание, безумие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар