Работя усилено по създаването на Φιλοσοφια for Dummies - опитвам се да представя философията под формата на SMS-и

От доста време в главата ми се върти една идея: да седна и да представя в пределно кратка, тезисна форма - във формата на SMS-и - същественото съдържание на философията. Представям си това по следния начин: да преработя своя лекционен курс по философия (който изд. ИЗТОК-ЗАПАД издаде преди няколко години, именно в 2009 г.), като от него оставя само възлови моменти, тезиси, пределно кратки формулировки, които обаче носят голям смисъл. Сиреч, да представя "опорните точки" на цялото онова съществено съдържание, което се таи във философията. По този начин се налага да изхвърля всичко "излишно", именно извеждането, обосноваването, доказването, аргументирането на основните положения, като се постарая да представя именно "най-важното", "онова, без което не може".

Винаги немислещите хора са обвинявали философите в "словоохотливост", в "многословие": всичко могло да се представи пределно кратичко. Е, аз от няколко дни си играя и се опитвам да реализирам тази не съвсем основателна претенция. Какво пък ми пречи да опитам? Е, опитвам от няколко дни това, на моменти даже се запалих. Разбира се, има неща, които не ми се ще да пожертвам току-така. От друга страна краткостта, безспорно, е добродетел - стига да не е превърната в патерица на немисленето. Като философ много добре си давам сметка, че по този начин неопитните във философстването хора ще бъдат, от една страна, затруднени: възможно е разбирането хептен да им се изплъзне. Но, от друга страна, ако имат пред умствения си взор кратки "дефиниции", подлежащи на тълкуване, това може пък да им помогне. И да инициира техните търсения. Факт е, че днешните млади не обичат да четат, особено пък "тежки и дълбоки" философски текстове. Те търсят пределно краткото и простото. Е, ще се опитам да им поднеса и нещо такова. Да видим какво ще се получи. Да опитва никому не е забранено. Е, идеята е екстравагантна, но пък какво толкова: интересно ми е какво ще се получи.

Ще ми се да постигна ето този идеал: по всяка тема да успея да премахна баласта ("пясъка"), с оглед да задържа и фиксирам само "частиците злато", "песъчинките злато", "прашинките злато". Знайно е - това е моя любима метафора, която често повтарям на учениците си - че работата на търсещия истината човек може да се уподоби на работата именно на златотърсача: тонове пясък и камъни трябва да пресее и промие, та да може да намери някакви си там прашинки или частички злато. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo