Когато повечето българи започнат да мислят така, България ще се оттласне от дъното:"Днес бил празник на т.н. труженици... Веднага искам да кажа, че аз не съм от тези псевдо работяги, независимо, че имам 7-дневна работна седмица, защото не искам чуждото и нищо друго без да съм го заслужила. И тези седмици труд без почивка през последните 10 години са свързани с работа, която носи полза не само за мен, а и за цялото общество. Намирам за глупаво празниците и причините за тях да не се развиват заедно с човешкото общество, както е с този т.н. "Ден на труда и на международната работническа солидарност". За мен 1 май е ден на лъжата, измамата и крадците! Лъжата, че може да получаваш без да даваш. Да имаш много без да работиш. Да лъжеш и мамиш за сметка на този, който е честен и трудолюбив - и това да те прави по-успешен."
От страницата на Ivailo Ivanov
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар