Тази сутрин ми се наложи да напиша следният документ, нека да го публикувам и тук, за да стигне до всеки, който се интересува от темата за ситуацията в българското образование, която най-добре си личи от примера на едно училище, далеч не най-лошото, напротив, едно от най-добрите, от примера на случващото се в едно елитно пловдивско училище, училището, в което имам честта да работя; ето сега и самия документ: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
2 коментара:
грънчаровите глупости край нямат
Безсрамник на умен ще ми се прави той! Ама така е като директорката е така добра с него и той и се качи на главата!
Публикуване на коментар