Две неща не мога да разбера, те за мен са същинска загадка на природата - и затова ще бъда много благодарен на оня, който може да ми ги обясни поне някак:
1.) Как Любен Дилов-син успява да се появи едновременно поне в три телевизии - и то все в предавания на живо?
2.) Тия, дето канят същия този навлек как е възможно все още да не са разбрали, че този същият дотолкова омръзна на целокупната народна природопопулация, че мигновено щом зърнат физиономията му, всички българи инстинктивно посягат към дистанционното, да, ама на следващия канал също ги дебне и очаква Любен Дилов-син, ох, какъв кошмар, страх ме е вече да си пусна котлона, щото като едното нищо и от него ще се чуе гласът на вездесъщия Любен Дилов-син!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
2 коментара:
имах високо мнение за него, но той отиде при Бареков - ужасно!
Не само че Любен Дилов-не син, а червен е вездесъщ, но прави ли ви впечатление какво представляват българските телевизии въобще? Аз подобна псевдополитизация не съм виждал. Всички имат еднакви програмни схеми и се надпреварват в публицистичните и аналитични предавания, протичащи по една и съща схема: някой е «поканен» в студиото и водещият, респ. водещите го «интервюират» или по-точно разпитват, прелива се от пусто в празно, след това следващият «събеседник» и така до безкрай 24 часа в денонощие. И всички, вкл. политиците, говорят като политически анализатори на високо ниво на абстрактни теми, важни и интересни само за около 20-ина преподаватели по политология в страната, но не и за широката публика. Същото е положението в немалко радиостанции. Дори когато няма теми, пак се намират теми за „обсъждане”. В този океан от безсмислена информация или шум в канала, разбира се, се губи всяко смислено изказване.
Подобна програмна схема е донякъде допустима за националната телевизия и новинарските канали, но е един абсурд за комерсиалните частни канали в нормалната пазарна икономика, защото кой, па бил той и професионален политолог, би гледал 24 часа на ден политически разпити? Но както знаем, българските «частни» канали в действителност на са комерсиални, те са рупори на мафията и всяка групировка поддържа каналче и вестник, които да защитават нейните интереси, без да търси печалба с това.
Хлопащата дъска
Публикуване на коментар