Кагебисткото "православие" няма нищо общо с духа на християнството и с човещината

Днешна Русия, претендираща че е православна страна - православието там дори е въздигнато там до ранга на официална държавна идеология, наред с великодържавното имперско съзнание! - продължава в центъра на столицата си да държи трупа на един непогребан, с извинение, "човек", именно трупа на бесния комунистически вожд Ленин; значи в Русия, представяйки се за "православни", продължават да почитат злодея, по заповед на който са разстрелвали хиляди свещеници, взривявали са храмове, забранявали са на хората да ходят на черква, а аз лично с очите си съм виждал в Санкт Петербург ("Ленинград") през 80-те години на ХХ век черква, превърната на плувен басейн!

Както и да е, та аз лично не мога да повярвам, че една страна, в която под формата на мумия държат непогребан трупа на този същия злодей, държат неговия труп зад витрина и ходят да му се радват и да му се възхищават, смятам, че страна, в която се търпи такова антихристиянско варварство, такова противочовешко уродство и то се смята за "нормално", в такава страна няма нищо православно, нито пък християнско, а такава страна се е обезчовечила до крайна степен. Такава страна е антиправославна и антихристиянска, сиреч, е страна на господстващия сатанизъм, на господстващата комунистическа бесовщина. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo