Тази сутрин написах и изпратих следното "протестно-отворено-писмо-жалба" до посочените отговорни лица и институции: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
30 коментара:
Грънчаров не може все другите да са ти виновни
Защо да не може?
Ангеле имам чувството че сънувам,ще ти кажа нещо, което не е за вярване но се случи днес: когато беше обявено в учителската стая че си уволнен половината от присъстващите посрещнаха новината с бурни ръкопляскания!!! Не знам аз далеч не съм ти фенка но се отвратих, имах чувството, че присъствах на канибалско сборище! Излиза че си прав като пишеш че в училището ни има сериозен психологически и нравствен проблем - деградация на човечността. Представяш ли си ръкопляскаха и се радваха! Останалите се срамувахме! И тия канибали, радващи се че ближният им е посечен, са възпитатели на учениците!Срам!Гнус!
п...
Г-н Грънчаров, аз мълчах. Не съм искал да пиша нищо в блога Ви, защото бях сигурен, че няма да ме разберете. Аз следя случващото се от доста време и формирах мнението си не на база симпатии - формирах го на собствено светоусещане. Мнението ми е лично, но смятам, че за жалост от така изложените коментари под статиите Ви ще бъде бъде най-адекватно. Защото г-н Грънчаров хора които Ви подкрепят до самия край и при всяко едно взето решение са подлизурковци, за тези, които не Ви харесват е лесно да се каже ...
Г-н Грънчаров, аз виждам болката Ви, виждам хъса с който се борите да постигнете нещо и мисля, че знам накъде искате да насочите каруцата. Искам да вярвам, че всичко, което правите е наистина безкористно и чисто, за което Ви свалям шапка (ако е така, разбира се). Г-н Грънчаров в света ни има много хора, които го променят към по-добро, които не спят, за да накарат поколенията след тях да се чувстват по-сигурни и спокойни. Мотивацията Ви и чистотата с която работят това, г-н Грънчаров, приличат на вашата, което ме кара да се радвам.
Но (частицата, не означава, че всичко предварително казано се обезсмисля, дори напротив ... ) г-н Грънчаров Вие допуснахте една много голяма грешка в тази ваша кауза - загубихте се. Моля, не приемайте думите ми като обида, а като конструктивен коментар, който наистина показва позицията ми относно случващото се. Г-н Грънчаров, в стремежа си да промените света и да го направите по-красив от колко е, Вие загубихте хората около вас, загубихте приятелите си и най-страшното ... загубихте учениците си, г-н Грънчаров. В стремежа си да промените образователната система, Вие загубихте учениците, а надявам се, че ще се съгласите с мен - те са най-важни. От няколко години - особено осезаемо се усеща липсата на връзка, липсата на емпатия, на съчувствие от ваша страна към учениците и за това няма вина "администрацията". За жалост мен не можете да убедите, че това не е така, защото г-н Грънчаров, Вие не познавате почти никой от учениците си. Всичките теории хвърлени на куп за работа с юноши, не вършат работа, ако не познавате групата с която работите, това е причината за конфликтите. Не е причина ръководството, не е причина обществено, не е причината в министъра или родителите - Вие сте причината! и колкото по-рано не го проумеете - толкова по-зле за вас.
Аз познавам част от биографията Ви, заемането на такива длъжности не е случайно, за да сте бил там, значи сте го заслужили! Може би от там идва и нежеланието за приемане на чуждото мнение и принизяване на всички около вас, особено тези, които са над вас - смятате ги за некадърни и знаете, че бихте се справил по-добре на тяхно място. На вашите години човек си задава един такъв въпрос: "Какво постигнах през всичките тези години?", "Дадох ли достатъчно на света и семейството ми?" - нарича се още и криза на възрастта, за което предполагам знаете (вие си изберете от коя школа ще извадите определението :) ). За жалост аз знам какъв е отговора на тези въпроси и поради тази причина не съм Ви ядосан, знам че всичко, което правите е от вашата гледна точка в полза на обществото и в частност на образованието.
Като преминем през всичко това, стигаме до отново до написаното по-горе - чувството, че сте загубил пътя. В началото може би сте бил по-сговорчив, видял сте, че така не са получава и всеки един ден все повече се озлобявате и нападате всеки, който се опита да Ви критикува или отхвърли похватите Ви, от там сте станал по-краен и в самите идеи ... безсмислено е да продължавам.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Като един истински философ и психолог би трябвало да знаете г-н Грънчаров, че ние - хората, трябва да гледаме повече в себе си и да питаме къде сме сбъркали, вместо да сочим другите и да се опитваме да ги поправим. Защото, г-н Грънчаров, Вие не виждате своите грешки, дори и да ги виждате, не се стараете да ги промените, оправдавате се с годините или с някого другиго, което е жалко. Защото добрият учител намира подход към учениците си, да не говорим за добрия психолог, особено за човек с вашия стаж, защото добрият учител не обвинява другите за провала си. Ако някой не вземе матурата по философия - Вие сте виновен, не образованието, не глупавите тестове или самозабравилите се създатели на изпитите - Вие! Защото Вие сте човекът, който не е успял да даде теоритичните знания на младия човек, за да взема изпита и социално важните, за да стане личност в обществото! Това е да бъдете учител г-н Грънчаров, всичките ви 30 години стаж не струват пукнат петак, ако класовете Ви, не желаят да ви слушат и ако не направите така, че да бъдат по-добри утре на улицата. Всички хора, без значение възраст имат собствено мнение, не може един Директор да нареди на цял клас да не слуша - те не се програмират, всеки един от тях има собствен свят, мечти, копнежи и стимули, които ги движат.
Престанете да се правите на жертва и да се оправдавате - приличате на необразовано дете от институция (предполагам сте запознат с психологията им). Вземете животът в ръцете си, имате капацитета и енергията и творете, без да търсите вина в другите и без да се оправдавате - може да спечелите съжалението на някой директор от западнало село или преподавателка ... но няма да да скриете истината.
Аз не проумявам защо, Вашата директорка не Ви е уволнила по-рано, защо вашите колеги не са реагирали по-остро, защо никой от министерството не е взел отношение по-рано, защото истината, скъпи г-н Грънчаров е че Вие не ставате за учител и всичките Ви опити да се изкарате жертва, да обвините друг за провала си са безполезни, когато няколко випуска загубиха уважение към предмета Философия (и към другите от философски цикъл). Поддържам контакт с много ваши възпитаници с много мои съученици и Ви познавам много добре, в светлина, в която сегашната Ви публика не Ви е виждала ... Силно се надявам съдът да вземе правилното решение и вие никога повече да не преподавате в училище - казвам го не с омраза, а с болка ...
Къса ми се сърцето, защото аз самият преди години г-н Грънчаров загубих интерес към предмета, заради вас.
Искам да прочетете коментара ми, обвинете ме, че съм поставено лице, обвинете ме, че ми се плаща и т.н. няма да ви оборвам, светът е ваш, кой съм аз че да го променям.
Бъде здрав, г-н Грънчаров! Успех в новите начинания.
Ето какво сподели Коста Костов, експерт по филисофия в МОН, публично в моя блог и какво написа Ангел Грънчаров.
Kosta1 март 2014 г., 20:22
Г-н Радев,
Г-н Грънчаров е един прекрасен човек, идеалист и за съжаление живее в неправилно място или неправилно време. Казвате „ Вярва в Бога, в Неговата справедливост”. Дано не е така. Един добър философ трябва отдавна да е стигнал до убеждението, че Бог няма, а ако има той несъмнено мрази хората.
ОтговорИзтриване
Ангел Грънчаров17 март 2014 г., 8:15
Г-н Kosta, Бог има. Оня, който казва "Няма Бог" всъщност не знае какво казва. Бог е основанието на съществуването - Създател и прочие. Да кажеш "Няма Бог" е равносилно на това да кажеш "съществуващото не съществува", "основанието на съществуващото не съществува". За мен е непонятно защо свързвате "добрия философ" с убеждението, че няма Бог. Долавям пристрастност - и произволност (неоснователност) на такова едно съждение. Разбира се, нека всеки да си мисли каквото иска, имаме свобода. Не е фатално, че не мислим еднакво. А иначе държа да Ви уведомя, че живея в правилното време, но може би в неправилното място. Но щом като времето е правилно, то и мястото няма да удържи - и ще се промени неминуемо в правилната посока. Какво ще има да става у нас, в България, зависи основно от нас самите, от българите...
ОтговорИзтриване
РР Питам се, кое е вярното мнение на Коста за Ангел - това написано в моя блог или написаното в протокол след една формална проверка в час на Ангел?
Кураж и успех, Ангеле! Не обръщай внимание на псетата. Те са за това - да лаят. Само човек може да разбере човека. Изцяло те подкрепям и разбирам.
Това потвърждава в каква държава живеем. Г-н Грънчаров желая Ви успех в битката.
Магдалена Басмаджиева
Ангеле, с теб съм до края, приятелю!
Атанас Ганчев
Да те поразведря малко и да ти върна чувството за хумор- посвещавам ти днешния памфлет/диалог/ от поредицата си "Рейдио Капландия", приятелю!... Казвай, ако е необходимо ще създадем фейс група "В защита на една справедлива кауза"... Ако не беше ти, приятелю, преди четири години да ме извадиш от вцепененото състояние, в което бях изпаднал, не зная, дали днес щях да ти напиша редовете си на признателност и съчувствие... Ангеле, Бог си знае работата - отваря ти нови двери, връщайки те при себе си, за да служиш Нему и на нас, неговите хора!
Атанас Ганчев
Когато се затвори една врата, се отварят нови врати. От друга страна, когато учениците бъдат готови, се появява и учителят.
Nedelin Boyadjiev
Феодализмът трудно се побеждава. Класическата и законна форма не помага. Тропах по тази пътека една година. Беше заради близък. Така обикновено става в училища, където няма учителски колектив. След време всички тези, които са гласували срещу теб или са се въздържали ги сполетява същото.
Георги Попович
Съд до дупка! Намерете си добър адвокат и си гледайте живота! Пожелавам успех!
Dimitar Gerganov
... има други учебни заведения ... правете своята философия.
Веселин Божиков
Г-т Грънчаров, това, което се случва на Вас, се случва на всички талантливи, умни и свободомислещи хора, които не прекланят глава пред простащината и дивотията на нашата посткомунистическа реалност. Дивашката посредственост не прощава. Искрено се надявам, че пред Вас ще се открият нови възможности, нови предизвикателства. В тази битка не сте сам. Всички ние тук сме на Ваша страна и стискаме палци да успеете!
Vladimir Dulov
g-n Grancharov Uspex i kasmet ne se otkazvaite ot tova koeto ste namislili da napravite tova koeto sa napravili ne triabva da ostane nenakazano USPEX!
Tanya Krasteva
Не напразно е казано - всяко зло за добро! Когато една врата се затвори, се отваря друга. И за миг не съжалявайте - щом е така, значи така е трябвало да стане. Защо да вегетирате при недостойни и жалки същества като директорката и обкръжението и? Радвайте се, че сте наистина свободен! Търсете си правата - ГОСПОД подрежда всичко!!! Подкрепям ви!!
Pepa Peneva
Когато така се случи с баща ми приятел му каза: Златни ти ръце и ум не могат да ти вземат/ Вие сте силен и талантлив, споко!
Цветанка Владова
Понякога Бог ни отнема това, което по някакъв начин ни пречи в живота и не ни позволява да се изявим напълно като личности, обаче ни връща нещо друго, което ще осмисли живота ни. За да вземем нещо, ръцете ни трябва да са празни Сигурна съм, че и с вас ще стане така.
Danila Ivanova
Всяко зло за добро. Знам, че е лесно да се каже, когато не засяга този който го казва, но съм убеден, че е истина. Ангеле, пожелавам ти да имаш силата и устойчивостта за да се справиш с това предизвикателство. Бъди жив и здрав, защото си много нужен човек, за разлика от тези които ти спретнаха това уволнение.
Томи Томев
Каква е реакцията на Вашите ученици?
Подкрепиха ли Ви?
Nikolay Goussev
КОЙ ДА ГО ПОДКРЕПИ G-N NIKOLAY GOUSSEV ТОЗИ ДАСКАЛ Е СЕРИОЗНО ИЗКУКАЛ, ТИ ЛУД ЛИ СИ ? ВСИЧКИ СЕ РАДВАМЕ, ЧЕ СЕ МАХА, ЕБАТИ СМОТАНИЯ ПЕС. ТОЛКОВА СЕ РАДВАМ, ЧЕ СЕ МАХНА ОТ НАШЕТО УЧИЛИЩЕ. ТОЗИ УЧИТЕЛ НИЩО СЕРИОЗНО НЕ ПРЕПОДАВАШЕ, САМО МРЪНКАШЕ И ОБВИНЯВАШЕ ВСИЧКИ ДРУГИ, СЕРИОЗЕН ГЛУПАК, ТОВА Е! СТИГА СТЕ МУ ДАВАЛИ ПРАЗНИ НАДЕЖНИ, БЕЗДЕТНИ И МАЛОУМНИ ИЗКУКАЛИ ГЛУПАЦИ, ИЗХВЪРЛЕНИ ОТ СИСТЕМАТА!
Благодаря на всички, които откликнаха - и които не са безразлични към тази история, която показва много! Разбира се, не възприемам случилото се като трагедия - много далеч съм от такова усещане или възприятие. Всяка криза или поврат в живота открива нови шансове. От само себе си се разбира, че ще си търся права чрез съда. Няма да дезертирам от борбата за едно по-човечно и човеколюбиво, от борбата за едно свободолюбиво образование. Г-н Гусев, учениците са всякакви. Някои вече реагираха. Всякак. Има всякакви хора сред тях. Има и много объркани. Има и безразлични. Има и такива, дето ме мразят. Аз много хора съм дразнил и продължавам да ги дразня. Такава, дето се казва, ми е професията. Да си философ означава да дразниш. Щом дразня - а че дразня много хора, в това число и колеги, и ученици, е безспорно - значи се справям добре с работата си. Най-страшното е човек да е безразличен - и да се е обезличил. Няма такава опасност за мен, А други мои ученици или показаха симпатията си към мен (дължаща са на непритъпен усет към нещата), или пък си мълчат, защото се страхуват. Открито ми казват: "Г-н Грънчаров, прав сте, с Вас сме, но моля ни разберете, ние все пак искаме да завършим това училище!". И аз прекрасно ги разбирам. Няма да нарека тия мои ученици страхливци - или плъхове. Разбираемо е, че се държат така. Те са млади. От тях не можем да чакаме изяви на свободни граждани. Въпреки че конформизмът е много лоша, е много коварна жизнена позиция. У нас, за жалост и сред младите, е пълно с конформисти. С нагаждачи. И с подлизурковци. С аморални, загубили усета си към човечността типове. Ето докъде я докарахме с такова едно дохуманизиращо човеците образование. Още много години занапред ще берем отровните плодове на този тип образование. Той обезличава хората, обезличава младите. Прави ги безчувствени, с амортизирана, с развалена чувствителност. Това е страшно.
всеки край е начало на нещо ново! - това съм го научил от Вас
Eng Hristo Ivanov
Впрочем, да кажа нещо за разтуха и за разтоварване. Вечер е, не бива да сме толкова сериозни. В блога ми един човек, предполагам колега, някаква дама пише, че днес, в учителската стая на училището, от което вчера бях изгонен, предполагам директорката (или нейната първа помощница, моя бивша синдикална лидерка, в смисъл, че тя е лидерка на бившия мой синдикат, щото аз преди да бъда уволнен от училището бях предвидливо изключен и изгонен от синдиката, в която членувам от 20 години), та значи няма значение кой го е съобщил, но като казал "новината", именно "Ангел Грънчаров вече не е в това училище, вчера беше уволнен!", една част от колектива, представете си, си позволила да аплодира с "бурни, дълго нестихващи ръкопляскания" случилото се, да, точно така посрещнала новината!!! Заинтересувах се дали е истина това, дали някой не ме бъзика, проверих го и получих потвърждение от хора, на които имам пълно доверие, от няколко източника, точно това се е случило, представяте ли си картинката?!
Значи нека да прибегна до метафора, за да изпъкне същината. Г-жа директорката Анастасова показва прясно отрязаната ми глава, да показва кървящата ми още глава, а някои, видите ли, почват да ръкопляскат - това за какво ви говори, а, драги ми дами и господа? Аз ето сега се питам дали не е добре да устроя по този казус допитване до психолозите, до моите колеги, щото много ме вълнува и тяхното възприятие; интересува ме дали моето тълкуване не е пък по някакви причини погрешно, предвид това, че става дума в случая за моята глава
Да, идеята си струва, ще направя такова допитване до всички, но ще апелирам най-много за преценка от страна на сведущите хора, на психолозите! Преди малко разговарях с един много уважаван от мен човек, той именно настоява да проведа такова едно изследване; той също е силно фрапиран от случилото се, от тия ръкопляскани на част ок колегите в учителската стая на ПГЕЕ-Пловдив днес! Вижда му се, че това е свидетелство за едно непостижимо с ума израждане, за една ужасно зейнала в душите на тия хора нравствена пустота! Аз своето тълкуване ще си го дам тия дни, а сега ето поставям казуса: как възприемате такава една реакция, съобщават ви, че ваш колега, с когото до вчера сте работили заедно, с когото не сте имали някакви конфликти, е, вярно, този ваш колега е бил особняк, но то кой ли не е, вярно, философ е, но ето, изритали са го от училището, казва ви го това директорката, дето го е изритала, и на вас изведнъж ви идва на ума да почнете да ръкопляскате, ето тук е възловият момент, пред който и сърцевед като Достоевски ще онемее от изумление! Идва ви изотвътре това пусто ръкопляскане, е, този извратен порив идва най-напред, предполагам, в душите на няколкото откровени подлизурки на директорката, те първи започват да ръкопляскат, а пък ти, като чуваш че други ръкопляскат, също почваш да ръкопляскаш, нали така стават тия работи. Е, поръкопляскали някои, но една част, отбележете, все пак не е ръкопляскала, това показва някаква нравствена сила, който познава атмосферата, трябва това да го признае, то е равносилно на същински героизъм: ами представи си че директорката ще забележи, че не ръкопляскаш в този момент?
Даваш ли си сметка какво ще стане с твоята глава ако тя забележи че не ръкопляскаш, че не симулираш извратена радост при съобщението, че главата на Ангел Грънчаров е отрязана вече! Аз дори си мисля, че повечето от ръкопляскащите са ръкопляскали само от солидарност, пък после може да са се и срамували, знам ли как са се чувствали тия хора? Аз съм човеколюбив човек, ето, поставям въпроси и с това им давам шанс да споделят и те и така да облекчат душевните си мъки. Знам, че много хора от колегията в ПГЕЕ-Пловдив четат блога ми, ето, давам им шанс да кажат как се чувстват в този миг, след онова сатанинско и толкова извратено ръкопляскане. Мен слабо ме вълнува това, че са се радвали на моята екзекуция, че са изпитвали извратена радост, това си е по-скоро техен проблем, но ето, те все пак са хора, давам им шанс да кажат как се чувстват сега. Пък и тия хора със здрава, неизвратена чувствителност, които не са ръкопляскали в оня момент, на които Бог им е дал нравствена и психологическа сила да не се опозорят с участие в това позорно ръкопляскане, и те ме вълнуват сега, ако иска някой да каже как се чувства, щото е бил все пак свидетел на това позорище. На това падение, приличащо ми на обезумяване: прясно течащата кръв, отрязаната глава на твой колега да предизвика такъв страшен екстаз, ето това е нещото, за тълкуването на което предизвиквам психологическата общност на България. Вземете предвид и факта, че тия хора, ръкопляскащите, са възпитатели на нашите деца, са възпитатели на младежта на България, представяте ли си на какво такива хора възпитават тази наша младеж?!
Още много мога да пиша, още много въпроси могат да се поставят, но да спра дотук. За да не стане дълго. Ще оформя този свой коментар по подобаващия начин и ще се обърна към колеги-психолози, ще апелирам да дадат своите тълкувания. Страхотен нравствен казус и тест е това, нали?! Ето колко е щедър животът, та ни предоставя такива умопомрачителни по смисъла си казуси! И ето какъв щастливец съм аз, че животът е така благосклонен към мен, давайки ми шанс да участвам в такива епохални духовни и психологически събития!
Ръкоплясканията са вследствие на мъките, които преживяхме с Вас, г-н Грънчаров, с множеството конфликти, които създавахте, вместо да градите. С множеството предложения за наказания на ученици,на които уж, казвате, че искате да развивате. Аз лично не ръкоплясках ... Не от страх, а от погнуса, защото, годината свърши, учениците ни не знаят нищо по философски цикъл, защото вие 6 месеца писахте писма до различни институции и се разправяхте си Директора.
Никога няма да пораснете бъдете богоподобен и се смятайте за безгрешен, във вашия блог не видях и една ваша грешка, винаги другите са виновни...
Радвам се, че напуснахте нашето училище.
Бъдете здрав.
Публикуване на коментар