Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 21 май 2014 г.

Въпрос към психологическата общност на България: как е възможно отрязаната глава на твой колега да предизвика ръкопляскане, буйна радост сред учители, сред възпитатели на младежта?!



Впрочем, да кажа нещо за разтуха и за разтоварване. Вечер е, не бива да сме толкова сериозни. В блога ми един човек, предполагам колега, някаква дама пише, че днес, в учителската стая на училището, от което вчера бях изгонен, предполагам директорката (или нейната първа помощница, моя бивша синдикална лидерка, в смисъл, че тя е лидерка на бившия мой синдикат, щото аз преди да бъда уволнен от училището бях предвидливо изключен и изгонен от синдиката, в която членувам от 20 години), та значи няма значение кой го е съобщил, но като казал "новината", именно "Ангел Грънчаров вече не е в това училище, вчера беше уволнен!", една част от колектива, представете си, си позволила да аплодира с "бурни, дълго нестихващи ръкопляскания" случилото се, да, точно така посрещнала новината!!! Заинтересувах се дали е истина това, дали някой не ме бъзика, проверих го и получих потвърждение от хора, на които имам пълно доверие, от няколко източника, точно това се е случило, представяте ли си картинката?! А ето как точно се е изразил този обезпокоен човек, станал свидетел на чудатата сценка:

Ангеле, имам чувството че сънувам, ще ти кажа нещо, което не е за вярване но се случи днес: когато беше обявено в учителската стая че си уволнен половината от присъстващите посрещнаха новината с бурни ръкопляскания!!! Не знам аз далеч не съм ти фенка но се отвратих, имах чувството, че присъствах на канибалско сборище! Излиза че си прав като пишеш че в училището ни има сериозен психологически и нравствен проблем - деградация на човечността. Представяш ли си ръкопляскаха и се радваха! Останалите се срамувахме! И тия канибали, радващи се че ближният им е посечен, са възпитатели на учениците! Срам! Гнус! (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

17 коментара:

Анонимен каза...

Ръкоплясканията са вследствие на мъките, които преживяхме с Вас, г-н Грънчаров, с множеството конфликти, които създавахте, вместо да градите. С множеството предложения за наказания на ученици, на които уж, казвате, че искате да развивате. Аз лично не ръкоплясках... Не от страх, а от погнуса, защото, годината свърши, учениците ни не знаят нищо по философски цикъл, защото вие 6 месеца писахте писма до различни институции и се разправяхте с Директора.

Никога няма да пораснете бъдете богоподобен и се смятайте за безгрешен, във вашия блог не видях и една ваша грешка, винаги другите са виновни...

Радвам се, че напуснахте нашето училище.

Бъдете здрав.

Ангел Грънчаров каза...

Какви мъки преживяхте с мен, госпожо - или господине? :-) Как така аз толкова вас лично Ви измъчих? :-) Бихте ли се пояснила? А как, апропо, разбрахте, че учениците ни не били научили нищо по "философския цикъл"? Това не е истина, много неща са научили, не подценявайте нашите ученици. Каквото са научили по философия моите ученици то е тяхно постижение, моят подход е такъв. Както и да е. Та бихте ли се аргументира(ла) как по-точно съм Ви "мъчил" Вас лично? :-)

Анонимен каза...

Многоуважаеми, г-н Грънчаров

Слушам си аз спокойно Владимир Хоровиц и едни невероятни интерпретации на Рахманинов и как научавам от мои агенти - ВИЕ СТЕ УВОЛНЕН??? Господи боже мой?
НАЙ-ВИДНИЯТ ФИЛОСОФ В БЪЛГАРИЯ? Аз казах ли ви, че вие сте изпреварил времето си?! Вие сте един Петър Дънов за родното образование. Нали знаете, че класиците биват признати едва след смъртта им. Тцтцтцтцтц, моля ви, благодарете на тази жена, директорката на училището в Пловдив, че е извършила едно добро дело. Виждате ли. Не я познавам лично (жена, достойна за уважението ми), но... И ДВАМАТА ИМАМЕ ЕДНО И СЪЩО МНЕНИЕ ЗА ВАС? Кажете ми как се получава??? То да бяхме само ние двамата, които имаме такова мнение за вас!!! Хахахахаха, направо не се броят на пръстите на двете ръце.
Ами то, Другарю, не може да плюете по всички и всичко, да нямате историко-философска образованост и да се чувствате за Единствения истински философ в България.
Ще го кажа с удоволствие: ВСИЧКИТЕ ВИ ДЕЙСТВИЯ В БЛОГА ВИ, СА ДЕЙСТВИЯ НА ОЩИПАНА НЕВЕСТА. :-)

С цялото уважение, което имам към вас и респекта ми към святата ви дейност...

Николай Узунов, докторант от СУ

Анонимен каза...

Г-н Грънчаров,
Премеждията Ви са свързани с политическите позиции, които заемате. Виждам, че комунистите хихикат доволно.

Анонимен каза...

Ръкопляскащи завистници и некадърници колкото щеш.

Iaden Van Der Burena

Анонимен каза...

Голяма част от колегите ти Грънчаров са страхливи хорица и болни души тъй че не се чуди. Плъхове с една дума казано. Българският учител е унизен и самопрезиращ се - и затова училището ни бълва страхливци, подлеци, мизерници, калпазани, безделници и прочие

Анонимен каза...

Да, за съжаление картинката е правило

Капка Вачева

Анонимен каза...

Жалки хорица!

Hristina Kalamova

Анонимен каза...

Ей, Анчо, има видовден. Ти го знаеш туй нещо. Тези негодници недни ще си го получат. Ти се грижи за здравето си.

Simeon Ivanov

Анонимен каза...

Много внимателно прочетох написаното - прочетох го пак и после още веднъж... В ума ми възникваха въпроси и отговори - ще споделя само някои от тях.

На първо място - защо да питаме психолозите - аз лично като начален учител съм учила 5 г. психология, взела съм си изпитите с отличен и това ми помага в работата с децата. Но по темата. Колеги, директорите, както знаем са несменяеми, т.е. в тях е хляба и ножа и като така могат да правят каквото си пожелаят. А учителите! О, УЧИТЕЛИТЕ - между тях има лицемери, подлизурковци, предатели, доносници, кръшкачи, мрънкала и други недостойни да се нарекат даскали. Но има и бунтари, душеведци и творци - сиреч достойни хора, пред тях поклон! И така, надявам се, че някои от пловдивските учители са ръкопляскали в кавички, с което са изразили несъгласие с директорското решение, другите съгласно римското - хляб и зрелища - са го направили защото са гладни (малки са им заплатите) та им е останало само зрелището. Със сигурност там са били и страхливците - онези дето вият в хор със стадото и следват народната "мъдрост" за преклонената главица която сабя не я сече. Знам, че е така защото в същата ситуация мои колеги ми се извиниха, че не взели отношение защото... имали семейства за хранене...

Neli Dimitrova

Анонимен каза...

Благодаря ви за точния и честен коментар, тълкуването Ви ми се вижда съвсем основателно...

Анонимен каза...

"Не е важно на мен да ми е добре, важно е на Вуте да му е зле" - много вярно! Миналия септември бях в подобна ситуация: в училището, в което работех, се наложи да слеят две паралелки защото не се събраха деца за 1 клас. Както знаете - последно назначения си тръгва първи - тоест аз. При опита си да споделя, че с желание работя в това училище и колко трудно ще ми е да си намеря работа една от колежките ми каза, че ако толкова имам нужда от пари (не говорим за работа за съжаление), мога да отида да работя на магистралата... Предложението ми бе направено по време на съвет пред всички колеги, а въпросната колежка бе протоколист. Онемях...Казах, че повече имам нужда да работя и да се чувствам пълноценна, а не от пари и че достойнството ми струва повече. Попитах колежката си дали тя би отишла там ако има нужда - тя ме погледна в очите и решително каза ДА. Едва дочаках края на съвета, излязох навън и се разплаках - Колко сме елементарни и злобни, а от нас се очаква да показваме на децата доброта, взаимопомощ, съчувствие и уважение... Хубав и усмихнат ден ви желая!!!

Марина Геренска

Ангел Грънчаров каза...

Госпожо Геренска, не е трябвало да плачете. Такива от сълзи не разбират. Аз ако бях там на този съвет щях да стана и да се изплюя в лицето на тази нагла кучка, дето Ви е отправила такова гнусно предложение. Тогава може би щеше поне малко да осъзнае какво е сторила...

Анонимен каза...

Ръкоплясканията освен страх от отмъщение от страна на директорите, освен пригласяне на силните на деня с цел извличане ползи от ситуацията, говори за завист и омраза към Вас, Господин Грънчаров. ТЕЗИ ДРЕБНИ ЖАЛКИ ДУШИЦИ искат да бъдат начетени и свободни като Вас, знаят че сте прав, но нямат куража да бъдат свободни хора, а умни няма никакъв шанс да станат, затова ги обзема гняв и злоба. Ръкопляскат! Ето вече няма кой да им напомня колко грешат, колко не са в крак с времето, колко трябва да се променят, колко незаслужено получават заплатите си, в какво унизително положение са на пълна зависимост от шефове те си, колко не са на висотата на положението си като учители, възпитатели и хора, мислещи със собствената си глава. Сега ще си вървят по указателните знаци, ще мързелуват ведно с учениците, ще се правят на велики. Вие сте нормален човек, г-н Грънчаров, защо искате да се върнете в тази отровена среда? Не можете да ги промените, нито да ги накажете в тази страна. Аз не бих им отмъщавала, не бих ги съдила. Не хвърляме бисери на свинете, не е наша грижа дя се занимаваме с плявата. Или греша?

Maria Vassileva

Ангел Грънчаров каза...

Уважаема госпожо Василева, поставяте ме пред труден избор. Ще мисля по него много - понеже с думите си напипвате същината на проблема. Наистина, от тази гледна точка има ли смисъл да искам да се върна? Не трябва ли да махна с ръка и да се откажа да търся реванш, пък било и само морален? Ако се откажа обаче, това ще означава, че възприемам положението за безнадеждно, а аз не знам защо така съм устроен, но смятам, че надежда винаги има. Сигурно съм най-наивен идеалист или романтик? Но така смятам. От друга страна не ми се ще да оставя това училище, което вече смятам за свое (15 години почти съм работил него) на въпросната властваща особа, която, както е подкарала неща, скоро ще го съсипе съвсем. Щото няма никакви морални скрупули и си прави каквото й скимне. А така не може. Светът днес вече следва да е друг. Хората ще разберат, учениците също, вярно, не всички, но убеден съм, че мнозинството и сега разбира нещата - и независимо че глухо мълчат, тяхното мълчание е оглушително. Системата е безпощадна и безчовечна, е, яз смятам, че трябва да бъде разрушена и махната, веригите й трябва бъдат счупени; така повече не може да продължава. Каза го анализаторът Дайнов: съществуването на нашата образователна система този си вид застрашава националната ни сигурност. Ето защо такива като мен дезертират от отговорността си, какво ще стане с българското образование?! Вярно, ако се върна, аз няма да издържа, ще рухна здравословно, цяло чудо е че при ужасните условия Бог ме запази цели 3 години при всекидневния терор и тормоз на самовластницата. Самодържицата. Аз съм демократично мислещ човек и трябва да се върна за да спомогна за промяната. това училище на заслужава жалката участ, която му готви котерията около сегашната му директорка. Много хора, работили преди в училището, ме подкрепят с каквото могат, чувствам симпатията и на много хора, които и сега работят там. Да, обаче реална подкрепа почти не получих. Още двама-трима да имаше като мен, то тази директорка отдавна да си беше отишла; да, ама не. Ще видим. ще мисля по нравствената дилема, която ми поставихте. Заслужава си. Още не съм направил своя избор. Въпреки че днес бях при адвокат и му дадох поръчка да завежда дело. Изглежда, като познавам себе си, ще стане така: няма да се оттегля позорно, няма да дезертирам. Ще търся правдата до последно. При всички жертви. Истината и свободата са ценности, заради които си заслужава човек да жертва и живота си. Нека да звучи патетично и дразнещо, но аз така мисля. В това аз вярвам. Няма да живея унизено, няма да живея на колене. Няма да допусна самозванци да се разпореждат със съдбите ни. Няма да спомагам некадърници да ни управляват и да се гаврят с нас. Време е да се съпротивляваме по всички линии за да се отървем от тази напаст, която съсипа България и още я мачка.

Анонимен каза...

Животът е броеница от дребни нещастия, чиито зърна философът премята с насмешка. Бъдете философи, господа!

Из "Тримата мускетари", Атос

Петър Каменов

Анонимен каза...

За жалост, нормално, комунистите вече колят и бесят в цялата страна, всички инакомислещи се отстраняват от работа!