Из: КИЛИЯТА „СЪРП И ЧУК” (сборник), Книжка 2 РАЗКАЗИ ОТ ПОДЗЕМИЯТА НА НРБ 1944–1989
Въпреки малкия си обем, тази книга е събрала разкази, съдби, спомени, директни впечатления на много хора. Искрено, без преструвки или премълчавания за събития от историята на България през последните 70 години.
СОЛДАТИТЕ, КОКОШКИТЕ, МОМИЧЕТАТА
Нахлуването на Съветската армия в България през есента на 1944 - а в народната памет 70 години след това - Споделени спомени на Фейсбук страницата “Гражданска инициатива за демонтиране паметника на съветската армия”, 25 февруари 2014
Georgi-Momchil Popov: По повод исканите наказания от Москва за поругания "Монумент на Славата" ви предлагам да погледнете внимателно ОРИГИНАЛНАТА СНИМКА ОТ 9 МАЙ 1945 г.: "Съветската армия развява флага на победата над Райхстага в Берлин" - най-цензурираната снимка в историята на ХХ век!!! Съветският офицер, който придържа солдата със знамето, Е С 2 ЧАСОВНИКА - И НА ЛЯВАТА, И НА ДЯСНАТА РЪКА... ДЪЛГИ ГОДИНИ ТРИТИ ОТ СЪВЕТСКАТА ЦЕНЗУРА. Защо ли? Обяснението в един съвсем пресен спомен на свидетел на "славата" от 1944 г.:
Raina Alexandrova: Преди години питам баба ми, още жива тогава, дали е видяла руски войници през 44-та и като как е било. "Ааа, видях ги, как да не ги видях - гледат през решетките, жално, ама - виновни! Къде бе, бабо, какви решетки?! Ами в затвора, вика, че 16 бяха тръгнали по къщята на хората да грабят каквото им падне, и ги затвориха! А виж немците хем фашисти, пък никого не са закачили, много възпитани хора бяха немските войници преди тях!” А тази ми баба е от Бургаско. И никога не е мразила руснаците като такива. Просто спомени от преки наблюдения. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
2 коментара:
В Пловдив Мъжката гимназия (сега "Кирил и Методий" ех "Димитър Благоев") беше казарма на руските войски. От родителите си чувах, че изпили целия спирт от бурканите с животни в кабинета по биология. В така нареченото "руско гробище" в Централния гробищен парк няма погребан нито един загинал в бой войник. Това са разстреляни крадци на суджуци и алкохол от къщите на хората. Понеже ние не сме били във война, е имало заповед руснаците да не се държат с нас като с врагове. Общо взето се е спазвала, но .....
жените са се страхували и мъжете са си крили часовниците. Особено в малките населени места, където е нямало части на НКВД. Комендантът на града Корнейчук е карал един "Вилис" с картечница, та така е респектирал пияните солдати. При неподчинение - разстрел на место. Зам мин. на МВР г-н Стоянов, като се напили с колегите от КГБ, им заявил, че от никого не са ни освобождавали, защото нито един руски войник не е загинал в бой в България. Става скандал, та Тато е ходил лично при Брежнев да замаже положението. Какви са тези паметници на руски войници-освободители? Просто да се чудиш! Някакъв абсурд!
Били сме във война. СССР обявява война на България на 5 септември 1944 г. Точно поради този факт СССР се явява агресор и окупатор. Цар Борис Трети мъдро е постъпил като не е обявил война на СССР през цялото време, тази политика е продължена и от регентите след неговата смърт. Само тази забележка имам.
Публикуване на коментар