Понякога разни хора се обръщат към мен в качеството ми на консултант, психологически и философски, сиреч, философско-психологически, сиреч, човешки консултант. Човечността според мен особено много помага и дори лекува. Ето какво например обсъдихме с един млад човек, който ме потърси и пожела да разговаря с мен снощи по следния проблем: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
2 коментара:
не може и не бива! ако всичко е по взаимно съгласие, няма проблем!
"Какво може да предизвика такова влечение или това е наследствено? Няма ли някаква диагноза? Защото някои наистина достигат до крайности."
По-вероятно да не е наследствено. Лечението не е на самия индивид, но на групата. Представете си какво би се получило ако тяхната "любов" даваше плодове.
Petiofi Ivanov
Публикуване на коментар