Нашите мисли са нещо много "хвъркато", идват за миг, а после отлитат, а някои изобщо повече не се връщат

Днес получих писмо от един човек, на което веднага отговорих; ето и двете писма, смятам, че в тях обсъждаме нещо, което може да интересува и други хора, та по тази причина не виждам лошо да дам публичност относно предмета на нашия разговор; ето:

ЗДРАВЕЙТЕ! Казвам се Л. В., родом и живущ в гр. СОФИЯ, на 34 год. съм. Споменах Ви в телефонния ни разговор, че съм в по-деликатно положение, ето за какво говоря:

През 2006 год. стана тежка трудова злополука с мен, паднах от 15 м. височина. Вследствие на което - огромен риск за живота, 22 дни кома, пълна загуба на равновесие, говор и движение, но време, тренировки, упражнения, повторения и ето, че след 8 год. съм като нов човек.

Поради някаква (съществена) причина от около 4-5 год. започнах да пиша поезия, мисли, сентенции и др. Все повече търся на дълбоко, все повече дълбая, защото съм в непокой, докато не стигна до тоталната истина или по-просто казано - ПЪРВОПРИЧИНАТА.

Оттогава до ден-днешен мисълта ми стана водеща във всяка сфера, а мозъкът ми започна да работи така, както не съм си и мечтал. Много ми става приятно и оставам с чувството на удовлетвореност когато проведа разговор, дискутирам, бъда изслушан, а евентуално и разбран. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo