Моят приятел Райчо Радев от Перник, философ, пенсиониран директор на Спортното училище в града, във връзка с уволнението ми от ПГЕЕ-Пловдив е написал нещо в коментарите - виж коментарите към публикацията Лек размисъл за смъртта - и за дължимата благодарност за това, че сме живи - което според мен е важно, понеже съдържа една идея и инициатива, която и на мен е интересно дали ще бъде подкрепена от някой. Та ето какво пише Райчо, а пък под неговия текст ще можете да прочетете текстови запис и на моята първоначална реакция към написаното от него: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар