Вчера в блога ми някой е написал ето какво:Г-н Грънчаров, Вие наистина сте изцяло непригоден за Системата - тъй че уволнението Ви е голямо признание за Вас. То има смисъла на невероятен комплимент към Вас! По-голямо признание едва ли човек може да получи в тази сфера на образованието!
Не Ви се подигравам, убеден съм, че разбирате сериозността, с която Ви пиша тези думи. Вие сте ме научил да търся и да схващам другия, неподозирания смисъл на нещата, който лесно не ни се открива.
Благодарен завинаги Ваш ученик
Не Ви се подигравам, убеден съм, че разбирате сериозността, с която Ви пиша тези думи. Вие сте ме научил да търся и да схващам другия, неподозирания смисъл на нещата, който лесно не ни се открива.
Благодарен завинаги Ваш ученик
В тази връзка ми се ще да кажа нещичко и аз. Във Фейсбук спонтанно написах следната реплика: "Ето за какво работим ние, учителите!" Развълнувах се, разбира се, че така го е казал този мой бивш ученик. Наистина, аз вече имам официален атестат, че съм непригоден за системата, системата на образованието ме възприе и оцени като "ненужен елемент", аз в очите на блюстителите на системата съм "враг" и "вреден", излиза, че според догмите на тази система аз за вече повече от 30 години (поради "крещяща некадърност"!) не съм могъл да се вградя в нея, и ето, тя ме подъвка, опита се да ме схруска, пък ме изплю - явно съм неподлежащ на смилане камък, доста твърд, опасен за зъбите на системата, да го кажем така.
Системата ме оцени като "некадърник", неподатлив на промяна, затова именно, според официалната формулировка в заповедта за уволнението ми пише "поради несправяне с работата", наистина, това за мен е невероятен комплимент! Доказано е, че според унифициращата, авторитарна, командна, тоталитарна система аз не ставам за учител и съм непотребен - е, нима съм могъл да мечтая някога за по-голямо признание?! И то тъкмо в навечерието на празника на образованието, духовността и културата получих това признание. Някои учители получават тия дни грамоти, ордени и медали, аз получих... шут, това наистина е страхотно признание за мен! Ето как мой бивш ученик научи на нещо стария си учител, помогна ми да схвана точния смисъл на случващото се, който до този момент ми убягваше. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Грънчаров, а пък с уволнението ви тая директорка собственоръчно си написа официален атестат за чудовищна глупост! Всеки юрист и всеки съд ще се изсмее на "мотивите" и да бъдеш уволнен, тази нейна заповед ще се изучава някога като образец за некадърност в университетите по право. Всичко си дойде на мястото по този начин. Тя ще се наложи да ти плаща обезщетения и то по възможност от собствения и джоб.
Публикуване на коментар