Дали да не го нарека "простотиомер" туй, дето ми се мержелее сега пред умствения взор? Става дума за следното: човек е толкова по-прост (в смисъл на глупав, немислещ) колкото повече си позволява да не признава верността на думите на специалисти, на експерти в дадена област. Колкото повече не се вслушваш в думите на доказано умни и разбиращи хора, толкова си по-прост, по-глупав, по-немислещ. Който пък се вслушва в думите на умните и разумните, на разбиращите хора, такъв с това вече показва, че е почнал да напредва, да се отървава от глупостта и неразумността си. Този е критерият. На простака и на глупака думите на умните, на разбиращите хора, на мислещите хора им звучат "неприемливо". Думите на такива разумни и мислещи хора него, видите ли, го "дразнят". Той даже не може да търпи говоренето на един умен и разбиращ от дадената област човек.
Снощи имах един такъв случай с един човек. Казах му: ти имаш интерес да се вслушаш в моите думи, щото аз много съм мислил по тия въпроси и смятам, че разбирам истината, специалист съм в тази област. А той с пяна на устата взе да ми крещи: "А бе какъв специалист си ти бе, какво като си писал книги по тия въпроси, никакъв специалист не си ти бе?!". Е, както и да е, покрещя си така, ала ето, помогна ми да осъзная този факт, тази истина, която сега искам да ви кажа. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
2 коментара:
България е страна на агресивните простаци. Разума никога не е бил на почит тук, а диващината и хитрата селяния. Може би с присъединяването ни към Европа културните ни ценности ще се подобрят и населението ще се облагороди, но се изисква доста време и целенасочени действия в тази посока. А може и България да си остане селската провинция на Европа.
Димитър Герасимов
Ако не бяхме толкова различни помежду си, нямаше да е интересен живота. Всеки си го разбира за себе си, но умните оцеляват при всякакви обстоятелства, не се притеснявайте за това. Но който се подаде на омразата попада в опасност която няма да може да избегне. Бягайте от това чувство като от война... При война намалява броя и на умните и на глупавите а съотношението им след войната отчетено с "простотиомер" ще е същото. А дали ще са по-послушни?
Божанка Ангелова
Публикуване на коментар