Образованието е процес на придаване на образ. Процес на формиране на човек от биологичния полуфабрикат. Образованието духовен растеж и живот, формиращ и придаващ образ на човечността на човека. На личностността на личността. Правете си сметка дали образованието у нас има нещо общо с образованието като такова. Доста съмнително е дали двете имат нещо общо.Средството за образованието на човека затова е едно-единствено: свободата. Без свобода няма нито човек, нито човечност, нито духовност, ни личностност, абсолютно нищо няма. Това всичко изобщо не се разбира у нас, затуй у нас нямаме образование в неговия исконен смисъл, а имаме фабрикуване на някакъв непълноценен и безформен фабричен дефектен полуфабрикат, чиято същина е бездуховната комуноидност.
Това, дето наричаме у нас "образование", произвежда не човеци, а псевдосоциални животни, понякога дори и зверове, безчовечни и бездушни хищници: всичко човешко у "матр`ьяла", доколкото изобщо го има, е постигнато в резултат на противодействие на обезчовечаващата образователна система.
В "демократична" и "европейска" България образованието все още е по точния съветски тертип, то отговаря на парадигмата за "образование", характерна за комунистическия СССР. В образователната система у нас няма нищо не просто европейско, камо ли пък съвременно, да не говорим за демократично, в него няма даже нещо човечно - да не говорим пък за духовно или жизнеутвърждаващо. Българското образование е подобно на материалистична антидуховна ширпотреба, съдържаща нескривано перверзно блудство-изнасилване на човечността у човека; правилно всичко това беше представено като "образователна порнография" (Гаяне Минасян).
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар