Талантът, както и характерът, са даденост. Ако Ботев беше жив, щеше е да безработен. Никой собственик на медия нямаше да го изтърпи. А и този народ едва ли щеше да го чете, така че вестникът на Ботев щеше да фалира. Но ще кажете, той е гений, хаймана, може да кара само на хляб, вода и вино. И ще му бъде простено, ако не се грижи като еснаф за семейството си. По талант може и да не се съизмерваме с Ботев, но по собственото си чувство за свобода и освободеност – можем. Журналистът, преди всичко, трябва да бъде наемник на своята съвест, на черно-бялата истина. И днес имаме страхотни журналисти и публицисти, на Запад щяха да са милионери, но у нас преживяват като известни производители на висококачествена продукция. Малцина са, но са за пример. Защото те не позволяват да се отнасят към тях като към стока. Нито като към преживни животни, които дъвчат думите, за да бъдат редовно издоявани от собствениците на обора.
ИЗВОД: Та значи ако Ботев беше жив, и той щеше е да безработен... като мен (това го пиша, за да вбеся завистчиите). Е, доволен съм, значи всичко си е на мястото. Между другото, моя милост също като Ботев прави вестник, който - знае ли се?! - може да остане като един знак на времето, което живеем...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
2 коментара:
това предположение за подобие по безработност не скъсява по никакъв начин галактическата разлика по всичко морално и друго между теб и Ботев
Не, бъркаш, злобни завистливецо и мерзавецо: ние с Ботев сме духовни близнаци :-)
Публикуване на коментар