Из: Още повече тоталитаризъм и по-малко знание в държавната „образователна“ система, Автор Даниел Василев
... Образованието, по своята същност, е услуга и като такава най-ефективният начин за предоставянето му е в нерегулирана среда, при която институциите имат свободата да отговорят на нуждите и търсенето на потребителите; т.е. в система на напълно свободен пазар. Разбира се, това е валидно за предлагането на абсолютно всички стоки и услуги, които могат да съществуват. Сега действащият механизъм, който се управлява от неподвластното на ничии контрол и обслужващото само и единствено политически интереси Министерство на образованието и науката, отнема правото на избор на децата и родителите им (които са реалните потребители на образованието), чрез спускане на образователните програми и монополното право да определя кои организации могат да се нарекат „училища“. Но, за да не изпадаме в голословия и софизми, нека видим какви други икономическите аргументи могат да се издигнат против държавния образователен монопол и органът, който го налага. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
2 коментара:
Стремежът на държавата към всевластие, породен от нейната същност като отчуждена вола на хората /гражданите/ се ограничава чрез демократичните процедури с участието на силен, добре организиран субект-антипод на държавата, какъвто е гражданското общество. Обединените НПО-та в сфарата на образованието, целеполагайки същностното си предназначение, могат да противостоят на МОН и да ограничат неадекватните решения, дейности и действия.
Г-н Грънчаров, напълно сме съгласни, че свободата на учителя да подбира методите на преподаване трябва да бъде поощрявана, щом в крайна сметка при външните проверки има положителни резултати. Във всички държави (не само във Финландия) и не само в учебната система водещи са резултатите. Например в САЩ има проектантски организации, в които водещите проектанти не се задължават да имат работно време на работното място, ако накрая проектът е успешен.
Ако свържем тази практика с учителската професия, всички модерни методи за успешно провеждане на учебния процес изискват голяма предварителна подготовка. Заради това учителят не е задължен да бъде осем часа в училище. Защото той денонощно мисли как да оползотвори най-добре задължителните му 18-20 часа на седмица, през които влиза при учениците си. Само хора, които не са способни и не могат да оценят този творчески процес, са негови противници. Тези последните са общо взети умствено лениви хора и се страхуват от подобни примери за работа, тъй като могат са станат задължителни и за тях и това може да ги доведе до мозъчна травма. :-) Затова е много по-лесно да спъваш първия, вместо да тичаш по-бързо от него.
Има един пропуск във Вашата статия. От създаването на този техникум (сега ПГЕЕ) всички ръководства, независимо от лични отношения, са ценели учителите-новатори и са ги давали за пример. Този момент във Вашата статия не е отразен. Вие също сте продукт на предишно ръководство. Новата ръководство е явно от описания по-горе тип на страхливите учители. То се страхува от ИНОВАЦИИ. И този страх от иновациите се разраства до такава степен, че изглежда се е превърнало в ЛИЧНО ОТНОШЕНИЕ към всеки, който смело пристъпва към иновациите.
Ив.Топалова и Ж.Асса
Публикуване на коментар