Във фейсбук-групата УЧИТЕЛИ една смела дама написа нещо наистина революционно, което има ефекта на неочаквано взривила се бомба в центъра на заспал град; ето какво написа тази смела жена, а пък по-долу можете на прочетете основното от дискусията по него: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
16 коментара:
Не съм против дебатите, но не Ви ли се струва, че само дебатираме, а резултати няма. Писах го веднъж и пак ще го повторя - констатирам, че за 50 години нищо в образователната система не се е изменило. Нещо по вече-положението даже е станало по лошо. И докато ние тук се надебатираме, в училищата учениците ще се изпобият, а колегите ще трябва да влизат в час със защитни маски.
Знам, че ние, българите, много приказваме и все чакаме някой друг да ни свърши работата, но днес е 1юни-ден на детето, и затова Ви казвам: Няма кой да ни я свърши освен нас, а и време няма,защото се касае за бъдещето на нашите, български деца. Стига вече дебати и умувания, време е вече да се действа.
Stefka Bogdanova
Напълно споделям тази Ваша констатация, г-жо Богданова - за 50 години нищо не се е променило в образователната ни система, установена по съветски образец след 1944 г.; тя продължава да си съществува в неизменен вид до днес, от години само се говори за "реформи", но нищо не се прави, нищо съществено не е променено, а системата работи на празни обороти, които показва, че агонизира. Съгласен съм, че трябва да се действа, а не само да се говори. Но не сме единни, тия, дето дръзнат нещичко да правят и да променят, системата ги посича и изритва. И страхът парализира волята на останалите, малодушието ни е пословично, страхливи сме като плъхове или зайци. Какво да правим при това положение?! Аз не виждам друга възможност освен провеждането на серия от отчаяни индивидуални протестни действия, които някак да събудят заспалото общество? Какво ще кажете да направим една протестна кампания или акция чрез индивидуални гладни стачки - с ясни, недвусмислено формулирани искания?! Аз лично съм готов да се включа в такъв отчаян протест. Има ли други желаещи? Настина е крайно време да престанем само да си чешем езиците, а да предприемем нещо реално!
Макар, че съм пенсионерка, подкрепям Ви.
Stefka Bogdanova
И аз подкрепям, макар че договорът ми изтече за тази учебна година.
Андреана С.
Ако се съберем, да речем, 5-6 човека от различни градове, които едновременно да обявим гладна стачка с определени искания предвид тежката криза в сферата на образованието, искания до управляващите, до обществеността и до министерската образователна бюрокрация, то мисля, че ще има някакъв ефект. И какво ни пречи да опитаме?! Все пак е нещо. Щото колективен протест (стачка), видя се, не може да има, какво пречи тогава да опитаме с индивидуален протест? Още повече че обявяването му не изисква разните му там законови салтанати, регистрации, регламент и пр. Иска се само готовност и известна смелост да си развалиш рахата в името на нещо по-голямо и значимо.
Дали?
Vaska Tracheva
Мисля, че ако има ефект и тия дето се колебаят, ще се присъединят.
Stefka Bogdanova
Какво пречи да се стачкува по този начин, чрез индивидуална гладна стачка - в знак на протест срещу презряното спокойствие на управляващите, които изобщо не се притесняват от тежкото състояние в образователната сфера? Много ми е интересно как ще реагира учителската общност - по повод на това подхвърляне или предложение от моя страна. Следя с интерес реакциите. Имам подозрение, че типичната реакция по нашенския маниер ще бъде една: гузно мълчание... щото ни мързи да си мръднем и малкия пръст да направим нещо реално...
Дали? Гладна стачка? Забравихте: Хора се самозапалваха - какво се промени?Такива жизненоважни неща се плануват отрано,а не в края на уч.година. Лекарите ще си извоюват 20-те%, които искат, та макар и на три пъти, до края на финансовата година. Ето, тук възниква въпросът: Кой се грижи за учителите? Какво правят синдикатите и как го правят? Мнооого сме далеч от единството на медиците!
Vaska Tracheva
Като се оказа и доказа, че синдикати нямаме, че на синдикалните ни лидери не им пука за нищо освен за тяхното безметежно съществуване в превъзходен и взаимно изгоден симбиоз с властта, тогава ни остава едно-единствено средство: сами да се размърдаме, сами да направим нещо. Аз предлагам вълна от гладни стачки на учители. Други предложения?
Никой не може да забрани на никого да стачкува, да гладува и т.н. "Презряното спокойствие" не е случайно! А щом досега е допуснато, не може да се поправи с епизодични изяви. Липсва смислена,аргументирана и твърда, умна борба! Лаладжийството ни тук на никого не може да добави едно 100 лв. към заплатата! Така си мисля!
Vaska Tracheva
Аз пък си мисля, че трябва да се прави нещо реално, и то не само с искане за повишаване на заплатите, а и най-вече с искане за незабавна коренна промяна - не просто реформа, а революция! - в образователната сфера, която ще постави образованието на нови основи. И коренно ще промени ситуацията в него - към добро. Това е истински важното. Другото са подробности.
Вие какво предлагате? Тъй като аз така или иначе съм вън от системата, Вие, която сте действащ учител, може би имате по рационално предложение.
Stefka Bogdanova
Напомням народната мъдрост - Сития на гладния не завижда. Българският учител гладува всекидневно, но безропотно плаща синдикален членски внос... Някой да знае какво се прави с тези пари! Я, да се опитаме да ги пресметнем грубо - те се начисляват като процент от заплатата ни.... Кога и с какво ни защитиха синдикатите! Кой се споразумя с правителството, без подкрепа на стачкуващите! На това аз му казвам предателство! В Гърция общонационалните стачки се подемат от демоса /народа/. Аз ще се включа във всяка форма на протест! Не заради заплатата, а заради промяна в образованието.
Neli Dimitrova
(y) Дано и други покажат Вашата решимост за борба. Станахме двама-трима. Има ли други? :-)
Нели, да не се заиграваме с глада! Чак такива бедняци не сме, че да гладуваме всекидневно. Махнете тези пари от причините за неподчинение, протести или каквото и да е там! Има толкова други причини, които тук коментираме всекидневно. Решението не е да ни добавят 100 или 200 лв. към заплатите, а всичко друго да си е по старому.
Мария Николова
Публикуване на коментар