Идеята, че трябва да знаем по малко от всичко, за да можем "после да си изберем кое е за нас", стои в основата на това, което наричам образователна порнография - образование, което лишава ученето от тръпка, интимност, откривателство и интерес
Автор: Гаяне Минасян, Национална мрежа на родителите
Във все по-разрастващата се дискусия за бъдещето на българското образование ние не можем ясно да кажем какво трябва да се направи, докато не сме наясно какво е и какво не е образованието. (ОЩЕ >>>)
КРАТЪК КОМЕНТАР: Поздравления към авторката (която имам честта да познавам лично) за чудесното есе, съдържащо толкова много истини! И ги казва смело, с пределна честност, ето това е най-приятното - понеже е рядко срещана в нашите условия добродетел. Толкова е интересно това: четеш написаното от друг човек, имайки чувството, че той казва твои лични, дълбоко изстрадани мисли! Това наистина е вълнуващо, понеже обозначава една идейна и ценностна близост, обединяваща радетелите, борците за свобода в българското образование в една великолепна човешка общност, която тепърва ще се разраства все повече - тъй като самият живот изисква да се променяме, да бъдем верни на неговото вътрешно естество. Българското образование е противно на живота - от тази констатация се тръгва за да се осъзнае какво е потребно да се измени: то трябва да стане близко на живота, то трябва да се оживи, то трябва да стане живот, то трябва да стане плодоносна и жизнеутвърждаваща духовна дейност. Това е ядрото на новата философия и стратегия на онова автентично образование, което ни е така дълбоко потребно...
2 коментара:
Как е възможно да се позволява на хора с толкова объркано съзнание да пишат във вестници? Това е формен тормоз върху читателя.
Доколкото разбирам от прочетеното (извинявам се, но колкото и да обичам четенето, не можах да прочета повече от половината текст), въпросната дама копнее детето (децата) й да бъде обучавано като в епохата на лова и събирачеството. Ами нямам нищо против - нека да го направи. Само после да не мрънка, че детето й не е социализирано. Щото как иначе ще изживее живота си - любопитство, откривателство, тичане, бягане, надничане насам-натам, влюбване и възторзи? Много неща е описала дамата, само не е описала топоса на това свещенодействие - образованието по Гаянейски. Къде ли ще се случва тази обредност? Представям си я в някаква гора, планина, лесопарк... И кой ще надзирава въпросните отрочета, докато съзреят и вземат в ръце живота си? Самата Гаяне? Друга сюрия Гаянейци и Гаянейки? Родителски кооператив? Наемни учители и детегледачи? Колко ще струва това и кой ще го плаща? Как тази практика ще се разпростира над милионите деца по света (само у нас децата на ученическа възраст са около 800 000)?
Страшно нещо е оригиналниченето. Обикновено тази дейност ни изглежда смехотворна и безобидна, но всъщност може да бъде много вредна. Особено в общество, изгубило всякакви ориентири за добро и зло, за основни житейски стойности и постулати, за това как се прави едно или друго нещо като например възпитание, поведение в обществото, общуване с околните, постигане на собствени цели и т.н., и т.н. Когато от телевизора те засипват с всевъзможни абсолютно непригодни в живота фантасмагории на всякаква тема, ти губиш опорите, губиш представата кое е истинско и кое - фалшиво. И тогава идват Гаянетата и ти стоварват върху главата своите бълнувания. Тежко и горко на неопитния, неустойчивия, сугестирания, литащия се в живота като в ясна мъгла. Той става субстратът на осъществяването в живота на най-идиотски проекти. И на немалко тежки трагедии.
Лилибей
Не е така . Който иска да се учи , се учи .Вижте в елитните училища-всички се готвят за университети изван България.
Публикуване на коментар