Идеята, че трябва да знаем по малко от всичко, за да можем "после да си изберем кое е за нас", стои в основата на това, което наричам образователна порнография - образование, което лишава ученето от тръпка, интимност, откривателство и интерес
Автор: Гаяне Минасян, Национална мрежа на родителите
Във все по-разрастващата се дискусия за бъдещето на българското образование ние не можем ясно да кажем какво трябва да се направи, докато не сме наясно какво е и какво не е образованието. (ОЩЕ >>>)
КРАТЪК КОМЕНТАР: Поздравления към авторката (която имам честта да познавам лично) за чудесното есе, съдържащо толкова много истини! И ги казва смело, с пределна честност, ето това е най-приятното - понеже е рядко срещана в нашите условия добродетел. Толкова е интересно това: четеш написаното от друг човек, имайки чувството, че той казва твои лични, дълбоко изстрадани мисли! Това наистина е вълнуващо, понеже обозначава една идейна и ценностна близост, обединяваща радетелите, борците за свобода в българското образование в една великолепна човешка общност, която тепърва ще се разраства все повече - тъй като самият живот изисква да се променяме, да бъдем верни на неговото вътрешно естество. Българското образование е противно на живота - от тази констатация се тръгва за да се осъзнае какво е потребно да се измени: то трябва да стане близко на живота, то трябва да се оживи, то трябва да стане живот, то трябва да стане плодоносна и жизнеутвърждаваща духовна дейност. Това е ядрото на новата философия и стратегия на онова автентично образование, което ни е така дълбоко потребно...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
2 коментара:
Как е възможно да се позволява на хора с толкова объркано съзнание да пишат във вестници? Това е формен тормоз върху читателя.
Доколкото разбирам от прочетеното (извинявам се, но колкото и да обичам четенето, не можах да прочета повече от половината текст), въпросната дама копнее детето (децата) й да бъде обучавано като в епохата на лова и събирачеството. Ами нямам нищо против - нека да го направи. Само после да не мрънка, че детето й не е социализирано. Щото как иначе ще изживее живота си - любопитство, откривателство, тичане, бягане, надничане насам-натам, влюбване и възторзи? Много неща е описала дамата, само не е описала топоса на това свещенодействие - образованието по Гаянейски. Къде ли ще се случва тази обредност? Представям си я в някаква гора, планина, лесопарк... И кой ще надзирава въпросните отрочета, докато съзреят и вземат в ръце живота си? Самата Гаяне? Друга сюрия Гаянейци и Гаянейки? Родителски кооператив? Наемни учители и детегледачи? Колко ще струва това и кой ще го плаща? Как тази практика ще се разпростира над милионите деца по света (само у нас децата на ученическа възраст са около 800 000)?
Страшно нещо е оригиналниченето. Обикновено тази дейност ни изглежда смехотворна и безобидна, но всъщност може да бъде много вредна. Особено в общество, изгубило всякакви ориентири за добро и зло, за основни житейски стойности и постулати, за това как се прави едно или друго нещо като например възпитание, поведение в обществото, общуване с околните, постигане на собствени цели и т.н., и т.н. Когато от телевизора те засипват с всевъзможни абсолютно непригодни в живота фантасмагории на всякаква тема, ти губиш опорите, губиш представата кое е истинско и кое - фалшиво. И тогава идват Гаянетата и ти стоварват върху главата своите бълнувания. Тежко и горко на неопитния, неустойчивия, сугестирания, литащия се в живота като в ясна мъгла. Той става субстратът на осъществяването в живота на най-идиотски проекти. И на немалко тежки трагедии.
Лилибей
Не е така . Който иска да се учи , се учи .Вижте в елитните училища-всички се готвят за университети изван България.
Публикуване на коментар