По публикацията Прощално сърдечно писмо до една прекалено самонадеяна властваща особа се яви една яростна, направо бясна критичка на моя скромна милост, която проявява при това феноменална, нечовешка злоба срещу мен, което, като изследовател на човешката природа, разбира се, ме впечатли. Освен това съм и човеколюбив човек, е, рекох да подема дебат, дискусия, диспут с този, да го наречем така, "човек". Ето какво се получи, той, прочее, дълго предлагаше дискусия, но понеже се държеше просташки, го игнорирах, сега обаче проявих снизхождение, пак заради човеколюбието си, заради какво друго да проявя снизхождение. Ето какъв прелюбопитен разговор се начена, който, убеден съм, ще продължи, поради което Ви приканвам да е зачетете: ще научите много и то изключително важни неща; тия диалози, дето ги наченахме, има вероятност да достигнат един ден слава, затъмняваща даже славата на... сократовите (!); ето, четете, уверете се сами: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
24 коментара:
Грънч, то вече е доказано че си некадърник и го пише вече в официален документ подписан от директорката на основание на жалби на ученици, родители и негативни констатации на експертите по философия и всичкото това нито един съд няма да го отмени. Ти си обречен повече никога да не си намериш работа като учител и ще ти се наложи да се преквалифицираш примерно като станеш овчар или мияч на съдове. А това че си бил написал 20 тъпи книги означава само че си толкова тъп че даже не го съзнаваш и вместо да го криеш без срам го показваш. И списанието ти е тъпо както доказа това докторант Узунов. Няма нито един ученик който да има добро мнение за теб ето до този момент нито един не е застанал в твоя подкрепа също и нито един учител не те е подкрепил явно е истина това че не си човек а си урод някакъв. Иди по-добре се хвърли в река Марица и се удави щото такива като теб не заслужават да живеят.
Ти да не си привърженик на анархията? Щом му викат Грънч, значи всява респект. И ако не е била директорката да ги подкокороса, учениците е нямало да смеят да му скочат.
Ангеле, мисли как ще спечелиш делото.Хората ти помогнаха -ексурзиантки, сектантки ...Те и жалбите трябва да се доказват.Ама защо не ти ги дадоха бе .Успех!Ще се справиш!
Първо, аз наистина съм искрен. В началото написаното за мъжа и жената има истина, човек имам какво да вземе от няколко твои изречения. Аз не смятам, че си глупав човек, в никакъв случай. Смятам, че си обърнан, неприет, животът ти е протекал трудно и си се озлобил. Яд ме е че имаш способността да градиш, а правиш точно обратното. От моя страна няма да си позволя да превръщаме спора ни в махленска вечеринка, както гледам са всички твои - с обиди, плоски опити за анализ и проектиране на мислите върху другият.
Истината е, че методите, които се опитваш да прилагаш наистина вършат работа - дискусията, начина на оценяване, заставането на отсрещната гледна точка. Истината е, че ти ги правиш по ужасно нелеп начин, защото не знаеш как и това те убива.
Не съм жена и изобщо не ми пука за учители в ПГЕЕ (освен за някои по практика), казах ти че съм бивш ученик.
Не ставаш за психолог и не можеш да консултираш, защото преди да го правиш трябва да си наясно със себе си, а ти не си. Прекалено много етикираш и обиждаш, затова блогът ти е скапан и няма нищо смислено вътре.
Искам да ми кажеш няколко неща:
Къде работи синът ти?
Къде работи жена ти?
Не го правя, за да те обиждам, искам да покажа на теб самия какво причиняваш на семейството си. Ако синът ти има собствена фирма или е асистент, или прави нещо значимо съм съгласен, че даваш добър старт. Обаче ако го правеше ти нямаше да си в това състояние, затова всичко написано от теб през последните няколко месеца показва, че животът ти е скапан, че не си доволен от него.
Болката ми е, че всичко това се изсипва върху учениците и щом те са налисали жалба, заначи работата наистина е сериозна.
Виж, Ангеле знам че е удобно да се оправдаваш, че директорът е настроил всички срещу теб, но аз си спомням когато изгониха Калин Христов - много ученици станаха и реагираха, много учители са били реагирали, за да покажат каква огромна глупост е направила твоята скъпа директорка. При теб защо не стана така - ОТГОВОРИ МИ САМО НА ТОЗИ ВЪПРОС. Никой колега не те е подкрепил, защото не е искал, а не зашото се е страхувал. Това е жестоката истина и от нея боли. Тъжно ми е, че ако не беше толкова остър и провокативен бихме могли да пием по едно кафе и да си поговорим сериозно. Смятам, че разговорът би бил полезен. Но ако се видим ти няма да се среш дълго време с гущерите и змиите по мой адрес в блога ти.
Ангеле, пожелавам ти да си здрав, не изпитвам злоба към теб, пак казвам - съжалявам те и ми е тъжно. Но ми е по-тъжно за учениците и за твоето семейство ....
Хуабв ден!
ПС. Пиши по-малко защото не чета всичко и гледай да не повтаряш мислите си, че е изтощително.
Благодарствена телеграма от колектива на ПГЕЕ в Пловдив до любимата директорка
Скъпа наша госпожо Директор, наша мила Таня!
Вече трети ден откакто ни освободи от присъствието на онзи толкова лош човек (даже не искаме повече да споменаваме името му, щото се гнусим!), три дни минаха откакто и на нашата улица изгря слънцето на правдата и доброто! Опияняващо е чувството на благодарност към теб, което ни владее тия дни, ето, решаваме да го изразим писмено, макар че думите са толкова безсилни!
Скъпа госпожо директор, наша мила Таня, ти си великолепна, ти си смела, безкомпромисна, ти си така справедлива! Просто словото е безсилно да изрази твоята неизразима с думи величавост, благодарим на съдбата, че ни осени с щастието точно ти да ни водиш в тия дни на строеж, на постижения, на победи! Не желаем да те хвалим, знаейки твоята неизмерима скромност, но справедливостта изисква да кажем: ти си страхотна, ти си велика, ти си наша пътеводна звезда, ти си нашата Аврора! Поклон пред твоята гениалност, скъпа наша Таня!
Нашето щастие е неизразимо в тия паметни години, в които ти ни водиш от победа към победа! Знай, че винаги ще ти бъдем верни, че никога няма да те предадем. Имаш завинаги нашата безразделна любов. Прекланяме се пред теб защото те обичаме. Да, на нас никой не може да ни попречи да те обичаме.
В светлината на казаното само думи на пълно презрение заслужава оня низък и подъл "човек", който не можа да те оцени - и който, завиждайки на твоите таланти, се опита да те очерни така грозно.
Е, той вече за нас не съществува. Вече дишаме с пълни гърди, съвсем свободно! Таня, освободителко наша, благодарим ти още веднъж! Позволи ни да те обичаме с цялото благоговение, на което сме способни!
Поклон, наша пътеводна звездо! Имаш навеки сърцата и душите ни, прави с тях каквото искаш!
С обич: от признателния колектив на ПГЕЕ-Пловдив
Вижте какво, хайде първо да се разберем да се обръщаме един към друг на "Вие"; просто така е прието, не се познаваме, липсва съответната личностна близост; интересно е, че не се усещате колко грозна е такава една фамилиарност от страна на ученик към бивш негов учител; аз, например, се обръщам на "Вие" към всеки един мой бивш учител. Това първо. Респективно, за да има равнопоставеност, и аз ще се обръщам към Вас по същия начин.
Второ, казах, че моята личност би следвало да Ви интересува по-слабо, а на преден план се опитайте да изведете интереса към собствената личност; това е нормалното, а Вие, интересно, се държите като селска клюкарка, ето, примерно, сте започнал да ме разпитвате настойчиво за моето семейство и пр. За тия неща възпитаният човек не пита, явно изобщо не се усещате, че всъщност сте един мерзавец; е, казвам Ви го, щото истината би следвало да бъде почитана. Също така лъжете, че сте искрен: от всяка Ваша дума личи неискреността Ви. Преструвате се на какъвто не сте, стараете се да се изказвате "учено", което издава болезнени комплекси - включително и комплекс за личностна непълноценност, в това число и по отношение на образоваността. та в тази връзка бих Ви предложил следното: ако ми дадете задоволително и смислено обяснение защо толкова Ви интересуват членовете на моето семейство и каква връзка имат те с нашия разговор, едва тогава, ако реша, мога да Ви дам някаква информация за тях. Но мога и да не Ви дам. Това го решавам аз. Знам, че в душите на хората с манталитет на селски клюкарки това нещо предизвиква неудържима тъга и мъка. Аз неслучайно Ви казах, че сте жена; Вие твърдите, че сте бил мъж, да, ама аз нищо мъжко не забелязвам в поведението Ви. Мъж е оня, който има мъжко поведение, мъжките характер, простете, но това Вам специално изобщо не Ви личи.
Трето, опитайте се да осмислите какво показва, какво издава, какво характеризира следната особеност на някои хора, именно хора, които нескривано мразят и изпитват злоба към свои бивши учители. Да мразиш своя бивш учител (какъвто и да е той; учителите, апропо, бидейки личности, имат пълното право да бъдат всякакви!) - какво говори това нещо за човека, който си позволява да изразява такава една омраза? Ще ми бъде безкрайно интересно да разбера как си обяснявате по-специално злобата си към мен по-специално. И, второ, бихте ли имал добрината да ми кажете Вас лично какво Ви засяга моето уволнение от училището, та нали Вие вече не сте ученик там? Можете ли да опитате да обясните за какви особености на характера ви говори това, че ето, сега ликувате по толкова идиотски начин по повод на уволнението ми. Опитайте да се анализирате в тази посока, Вие самият най-много ще спечелите ако напреднете и научите нещичко за себе си, процедирайки по този начин.
Четвърто, ще си пиша колкото и както искам, драги ми наглецо, това е моят блог и е възнагличко да ми поставяте условия колко и как да пиша и прочие. Това именно ми показва, че притежавате съзнание, което е развито по посока на комуноидността: Вие изглежда чувствате блога ми като свой, тъй ли, затова ли почнахте да се разпореждате в него? не стават така тия работи.
Пето и последно: защо никой (по Вашите думи), нито ученик, нито учител и пр., не бил се изказал открито в моя подкрепа, докато при уволнението на К.Христов било имало и учители, и ученици, които го били подкрепили открито. Аз съм в течение на онази история, между другото аз бях единственият учител, който тогава с името си подкрепи К.Христов. Друг учител да е сторил това не съм забелязал, имам предвид публично. Ученици го подкрепиха, но предимно сред завършили или завършващи, не и обаче от другите, по-малките класове. Сиреч, реакцията беше горе-долу аналогична, което иде да покаже, че моята теза за страха е вярна; хората наистина ги е страх да афишират подкрепа както към К.Христов, така и (особено) към мен. Щото К.Христов никога не е бил в такъв фронтален публичен сблъсък с Анастасова, в какъвто съм аз и то не от вчера, а от години; ерго, хората още повече ги е страх да покажат съпричастност. Между другото, "на четири очи", по скайпа, по телефона, чрез имейли много хора ми заявиха пълната си подкрепа, ала молят, предвид ситуацията, за пълна дискретност: ако обявя кой именно учители ме подкрепят безрезервно (сред работещите в ПГЕЕ-Пловдив), то тия хора ще си имат ужасни проблеми предвид характера на отмъстителната директорка. Уверявам Ви, съвсем не са малко тия хора. Не съм обаче подлец за да кажа кои именно ме подкрепят. Те това нещо трябва да го преценят сами. И сами да изберат момента публично да реагират срещу безобразията. Този момент, по моето възприятие, иде. Скоро ще дойде. Освен това сме българи. "Луди глави" като мен, които заради идеи са способни да си "сложат главата в коша" се броят на пръсти. Комунизмът превърна множеството в страхливи мърморковци, неспособни за изяви на гражданска доблест. Уви, така е.
Тъй. Четете теста ми и отговаряйте пунктуално. Общи приказки не ме задоволяват, отговаряйте конкретно на въпросите. И престанете да се вълнувате толкова от моята личност. Аз съм свободен човек и ще си бъда какъвто искам - колкото и да не се харесва това на разните му там комуноиди и комуноидки. Това поне би следвало отдавна да сте го разбрал. Ако изобщо ме познавахте. Щото имам чувството че пердашите наизуст, изобщо не ме познавате наживо, и изглежда поради вродена мерзост на характера се месите в неща, които изобщо не Ви засягат. Апропо, бихте ли си дал адреса на блога, за да видим що представлява? Като гледам колко сте сурово-критичен към моя, Вашият вероятно е бляскав, и ето, това нещо силно ме заинтригува, с нетърпение ще дочакам отговора Ви - за да разгледам блога Ви с интерес.
Поздрави!
Тая шушумига Ангеле май си обра крушите :))) Сви му перките набързо. А трябваше да го коткаш защото е интересен за изследвания тип. Мерзавец от класа е тоя нещастник. Добре си го доловил. Ама не трябваше така яко да го натискаш. Уплаши се тая мизерна душица.
П.Иванов
Самият вие, Грънчаров, се обръщате към хората на ТИ (например "Щото си одъртяла"), така че претенциите ви правят класически лицемер и извънредно нагло парче.
Абе ти с мен не се мери, аз съм писател, ще си пиша и ще говоря както искам :-) При това анонимник не можеш да го обидиш по простата причина, че няма личност, щото сам се е отказал от нея. Сфащаш ли що думам? Освен това аз съм много възпитан човек и на това основание също не можеш да се мериш с мен, щото си просто един анонимен мерзавец :-) Трябва да почитаме истината и да не обиждаме мерзавеца когато прави мерзавщините си; това става по един начин: като го наричаме мерзавец. Ако не зачетем природата му на мерзавец прегрешаваме спрямо истината, а не бива...
Всеки може да говори както си иска, Грънчаров. Нарича се "свобода на словото". Понимаете въй ету концепцию?
Знам, че много ви се зловиди, но България все още не е цензурирана Русия, колкото и да ви се ще.
Не Ангел а същий Христос
Таварищ, в моя блог ще се държиш прилично и културно, колкото и да ти е мъчно, че тук е едно пространство за възпитани и мислещи хора, а не за простаци. Иди във форуми в тъй любимата ти Русия или в наши родни подобни кочини и там плюй и повръщай жлъчта си колкото искаш.
Щом сте против свободата на словото, Грънчаров, явно вие сте този, който обича Русия.
Съвсем излишно е да се оправдавате.
Ще продължа да ти говоря на "ти", защото си го заслужаваш. В началто ме нарече с какви ли не епитети и етикети, усещам те по-близък. Затова, Ангеле, трябва да ти призная нещо, ти си първия учетел към когото се обръщам на "ти" - честито!
Ако четеш малко по-внимателно, написаното от мен има смисъл. Не са нахвърлени мисли. Виж по-горния пост и ще разбереш каква е причината да питам за семейството ти.
Може би наистина лично ме засяга твоето уволнение в училище, може би от няколко месеца ученици са споделили с мен терзанията си (не само към теб имам претенции Ангеле, защото в нашето ПГЕЕ не си единствен, но затова в някоя друга тема).
Моят блог няма да ти бъде даден, отговорил съм ти по-рано на въпроса "защо".
Никога не съм казвал че изпитам злоба нито към теб, нито към някой учител, казах че не ми пука за някои учители, това не значи злоба. Радвам се, че те няма в училище, защото те помня, помня проблемите, помня крясъците, помня подмятанията за г-н Паунов. Тези неща ме вълнуват, тогава обаче нямах капацитета да се занимавам с теб, след което нямах време, а сега съм никой в това училище. Исках просто да изразя мнението си, надяващ се тайничко тази директорка да е толкова лоша, колкото я описваш, което автоматично ще покаже, че ти си се променил. Но уви, това не е така.
Свойски разговарят с други хора (без тяхното съгласие) само наглеците и простаците. Примерно Кеворкян, забелязвам, говори с всички на "ти", така се обръща дори и към тия, които се обръщат към него на "Вие". Това е признак за върховна наглост. Тъй че както си искате се обръщайте към мен. По този начин характеризирате себе си, не мен.
Крайно неубедително отговаряте, което на мен специално ми говори много. Освен това изпадате във фактически противоречия, което показва, че хипотезата Ви, че сте уж "бивш ученик", комуто пък се били оплаквали настоящи ученици, отива по дяволите. Примерно никога не съм имал някакви "подмятания" по адрес на Паунов, аз "подмятания" не си позволявам да правя по ничий адрес, което именно и доказва, че никога не сте бил мой ученик. Значи сте учител - или дори директор, така ли излиза? Имате за мен някаква повърхностна представа, основаваща се на някакви слухове, предубеждения, масовидни натрапчивости и пр. Та значи Вам се жалват разни ученици, така ли? :-) И в какво Ваше качество се жалват тия ученици точно Вам? :-) Я помислете малко. Сгромоляса Ви се вече цялата конструкция. Или сам не помните какво сте казал (казала) преди ден-два?
Бягате о отговор на конкретни въпроси, които Ви зададох, което също е много показателно. Затрудняват ли Ви моите въпроси? Прочее, Вие как се отнасяте към по-интелигентните и по-образованите хора от Вас? Бихте ли могъл да споделите професионалната област, в която се изявявате? Щото гледам, че се правите на "капацитет" в области, по които очевидно издишате. А може би сте "специалист по всичко"? Запитах Ви и за адреса на Вашия блог. Дайте да го водим, интересно е. Защо толкова се срамувате от своята истинска самоличност? Може би щото започнахте да осъзнавате мерзското си поведение?
Смислен диалог се води в условия на равнопоставеност. Който нарушава тази равнопоставеност по всякакви начини (криене на самоличността си, хашлашко поведение към личността на опонента и пр.) само демонстрира, че няма принципен интерес към същината на обсъжданите проблеми, а иска просто да навреди на опонента си, да го дискредитира. За мен е загадка какво толкова Ви вълнува това, че аз повече няма да бъда (евентуално) учител по философия в това училище. Изобщо не успявате да дадете смислени обяснения за основанията на Вашия тъй силен интерес към обсъждане по тази тема. А може би сте... философ по образование и ликувате така силно по повод на моето отстраняване само защото копнеете да се разположите на моето място? Питам само, подхвърлям възможна хипотеза. Ние, човеците, сме рационални същества и докато не открием някакъв точен смисъл, не се успокояваме.
Това е САМО едно от нещата, по които си приличаш с Кево Кеворкянов, Грънчаров. Говориш на хората на ти. Които се обичат, си приличат, нъл тъй?
Таваришч, с мерзавци като теб не мога да говоря уважително по простата причина, че няма как и да ги уважавам :-) Сфащаш ли сега?
Но защо тогава плачкаш, когато на ТЕБ ти говорят на "ти"? Отдалеч дъхтиш на лицемерие, понимаешь?
Наглецо и мерзавецо, просто е, ама ти липсва вероятно и акълец, и възпитание да го схванеш: ами нямаш право да ми говориш на "ти", първо, щото не си ми на нивото (културно, интелектуално и пр.) и, второ, по простата причина щото не съм мерзавец като теб, сфана ли сега?!
Ваша милост обаче избяга позорно от диалога, нали?! :-) Ех, гиди ми малодушни мерзавецо и подлецо! :-) дезертира, а?!
Мижитурката си е мижитурка... вари я, печи я, мижитурка си остава...
Ех, Грънчаров, колко тъжен човек си. И заблуден.
Мислиш, че свободата на словото е само за теб. Объркал си се нещо. Ще ти говоря както ми е угодно. Ето, говоря ти на ТИ. Понимайшь?
Публикуване на коментар