Една медия се заинтересува от моя случай и ми предложи да представи показателната история около моите епични борби с г-жа директорката на ПГЕЕ-Пловдив, която е (не)уникален случай на административно бездушие и безчовечност, щото системата на българското образование е стигнала до феноменални чудесии в тази посока, дотам, че вече нищо не може да ни удиви, щото всичко вече е възможно. Пратих на главния редактор някои текстове от блога, колкото да се ориентира, той ми отвърна, че е добре да напиша нов текст, непубликуван никъде, и обеща непременно да го публикува. Покрай това изказа някои интересни мисли, които тук не мога да представя в цялост и под неговото име, но мога нещичко, струва ми се, все пак да цитирам, щото този човек ми пише мъдри мисли, които могат да са важни и за други хора; а по-долу ще прочетете и моя отговор до него; ето:... По повод Вашето уволнение: не забравяйте какво Ви писах някога: всичко в тази държава е приключило, няма никакъв смисъл от борба - освен ако не искате да се забавлявате. Знайте, че преди Вас да намразят, да преследват, да уволнят и мен са ме мразили, преследвали, уволнявали... Изминал съм целия този път, борил съм се - никакъв ефект. Сега само се забавлявам. Вслушайте се в съвета ми, пазете здравето си, постигнете самодостатъчност, издигнете се над всичко, надсмивайте им се. Не се хващайте на въдицата им - те това искат. Не допускайте грешките, които допуснах аз. Простете им! Животът е прекрасен! Поздрави!
Ето сега и моя отговор до този човек, чието име запазвам (за момента) в тайна: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар