Западът прояви огромно лекомислие, смятайки, че политическият плурализъм и пазарната икономика са достатъчни за да изтикат комунистическите елити от властта. Колко фатална е тази заблуда си личи в Югоизточна Европа.
... Европейската платформа "Памет и съвест" координира дейността на институти и организации, които се занимават с историята на тоталитарните режими. Равносметката, която тази платформа прави 25 години след 1989-та, е крайно отрезвяваща: в Централна, Източна и Югоизточна Европа наследството на комунизма така и не е било успешно преодоляно - престъпленията от онова време почти не се преследват, а и в никоя от държавите не е установена солиден правов ред. В идеологически план комунизмът е абдикирал, но "новата класа" е запазила старата си власт. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
6 коментара:
Той не си е тръгвал, че да остава. Винаги си е бил тук и никога няма да си тръгне.
Max Don
Само дето не разбирам дали и Ангел Грънчаров е съгласен с тезата, че „Комунизмът уж абдикира, но комунистите запазиха и дори увеличиха старата си власт”, защото на други места той ожесточено спори с мен и твърди, че комунизмът е мъртъв. А иначе моят коментар е следният:
Нещата са дори още по-сериозни. Западът прояви направо чудовищно лекомислие, като прие инсценираните промени в Източна Европа след 1989 за чиста монета и вече бере горчивите плодове от тази фриволност. Нещо повече обаче: той не разбра и не разбира, че въобще не става дума за това тези страни да „обменят” елитите си и да се демократизират реално, а за нещо друго: чрез измамната демократизация на тези страни да бъде подчинен и завладян именно Западът! Грубо казано докато Западът чака например България „да смени елитите си”, което явно няма да стане никога, поне не в обозримо историческо време, ДЕГРАДАЦИЯТА, СМЯНАТА И ПОДМЯНАТА НА ЕЛИТИТЕ И КОМУНИЗАЦИЯТА НА ЗАПАДНА ЕВРОПА И СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ ВЪРВЯТ С ПЪЛНА СИЛА, КАКЪВТО Е ИМЕННО ПЛАНЪТ НА КОМУНИСТИТЕ. Това очевидно не се разбира и от автора на статията, който въобще не схваща за какво става дума и в каква смъртна опасност се намират старите демокрации от новите псевдодемокрации. Новото предизвикателство не идва от старомодните призиви на конвенционалните марксистко-ленински партии, а от политическата мобилизация на могъщи (пост)комунистически страни, които се опитват да постигнат световна победа на комунизма чрез стратегическа дезинформация и заблуда.
Централната заблуда на Запада е вярата в домашния характер на либерализацията в комунистическите страни. Той не подозира намерението на комунистите да разширят влиянието си отвъд границите на (пост)комунистическия свят и да постигнат по заобиколен път световна победа на комунизма чрез мирни и/или военни средства, което се оказва невъзможно чрез фронтална конфронтация по време на Студената война. Западните демокрации смятат, че помагат да делото на демокрацията. В действителност те финансират собствената си гибел и копаят собствените си гробове. Трагедията е, че те може би няма да видят това, преди да е станало късно.
Само че всички тези предупреждения са напразни, въпреки че един автор пише следното:
„Лошите пророци никога не са популярни, но понякога са прави. Еврейските сънародници на пророк Йеремия наистина са победени и поробени от вавилонците, точно както той предрича. Урокът: никога не вземайте подобни пророчества с лека ръка… Йеремия не е бил популярен сред еврейските старейшини и дори е хвърлен в тъмница заради предупрежденията си. По-късно те имат причини да съжаляват за това.”
Е, може и така да е г-н Хлопаща дъска, но този пророк ни е известен, точно и,
защото не е криел името си, както много грижливо, много опасливо, страхливо, невъзпитателно,
недостойно и абсолютно неоснователно и безпричинно криеш ти своето.Нали.
То на именуваните пророци, както вярно се отбелязва, не винаги им вярват, пък на
безименните пророци хептен и съвсем никой не им вярва.
И с пълно право.
Затова и, защото - не заставайки със светлото си име зад своите предсказания и не готови да бъдат линчувани,
хвърлени в тъмницата и не искайки така да носят отговорността си с него заради тях, те самите, не само, ни
позволяват, но и ни задължават да ги подиграваме, осмиваме и да ги освиркваме, заради тяхната очевидна
абсурдност и несбъдваемост, и заради тяхната очевадна смехотворност...
Имаш право да си замълчиш.
2014.06.27г. Владимир Петков-Трашов
Коментарната рубрика не е, за да се мълчи и не за да се дразним и обиждаме взаимно и да отправяме безпочвени лични нападки, а за да се коментира, да се обменят мнения и така заедно, доколкото е възможно, да се доближим до истината.
Мога да направя и по-конкретни пророчества с целия риск, който носят всички прогнози, особено, както казва шеговито Чърчил, когато се отнасят до бъдещето.
Аз мисля, че свободният свят и комунистите, респ. посткомунистите не могат да съществуват безкрайно дълго мирно и паралелно (прословутото „мирно съвместно съществуване” на комунистите – хаха), защото в средносрочен и дългосрочен план (пост)комунистите, които са груби материалисти, не могат да конкурират общества, изградени в крайна сметка върху духовни ценности като западните (при целия иначе несъмнен упадък на западната цивилизация, за което съм писал многократно). Ето защо не е случайно, че Русия и Китай продължават да се борят срещу Запада и след 1989, дори сега вече с удвоена енергия. Главната им мишена при това остава бастионът на свободата и демокрацията - Америка – като най-силната западна държава. Възможно е (пост)комунистите да постигнат целите си по мирен път, но по ред причини, на които няма да се спирам, е по-вероятно в недалечно бъдеще да се стигне до голям въоръжен глобален конфликт и тогава „каквото сабя покаже”.
Кога обаче по-точно? Мисля, че комунистите ще атакуват, когато се почувстват достатъчно силни и когато сметнат, че Америка и Западът са достатъчно отслабнали и повече не може да отслабват. Това може да стане някъде в следващите 5-10 години и почти задължително включва като първа фаза колапс на американската и оттам на световната икономика.
Така че в крайна сметка има само две възможности: или червеното знаме един ден ще се развее над руините на Белия дом, или Stars and Stripes, т.е. американското знаме ще се развее над развалините на Кремъл. А иначе всеки може сам да избере в тази борба на чия страна да застане. Аз избирам страната на свободата и демокрацията, т.е.на Америка, въпреки че Ангел Грънчаров по някакви си негови, непонятни за мен причини постоянно класифицира моите постове като пропаганда на КГБ и комунизма. Аз имам стройна теория на света и международните отношения и виждам нещата по този начин, а ако някой може аргументирано да възрази, е добре дошъл.
Пак като стар грамофон повтаряте конспиративната теория, дето е заседнала в съзнанието Ви. При това проблемът не е че в същината, да допуснем, принципно сте прав, но цялата работа обаче е в нюансите; тъкмо в тълкуването на нюансите създавате впечатлението и подозрението, че до втръсване повтаряте марксистките овехтели идеологеми, примерно сега дори почнахте дори да повтаряте маркс-ленинската теза за "гробокопачите" на капитализма и пр., което именно у мен води до усещането, че ни поднасяте отдавна прокиснала, ала притоплена маркс-ленинска манджа.
Глупава е "теорията" Ви, че Русия била нещо като съперник на Америка и че имало, видите ли, възможност един ден червеното знаме на Кремъл да се развее над Белия дом; днешна Русия, сравнена с потенциала на САЩ, е несравнима величина, ала във Вашето съзнание явно нещата стоят иначе, което пак буди подозрения на кой господар именно служите. Просто колкото и да се стараете, не Ви вярвам, а не Ви вярвам, щото пресолвате манджите си с прекалено много ченгесарско-кагебистка (или маркс-ленинска, то е съвсем същото) сол...
Аз пък, бих си обърнал отношението г-н Хлопаща дъска, към теб, дори след, като само:
1.Почнеш да си подписваш коментарите със собственото име и фамилия, а не с измислени.
Пък, ако:
2.Потвърдиш, че имаш твоите, а не някаквите цитирани чужди математични доказателства -
в което цитиране си доказал способността си, за оборената от теб, а не от някой друг ТО на Айнщайн - или
признаеш честно и почтено, че си развивал общи лафове и дървени философии, за да
впечатляваш аудиторията, а не, защото ги знаеш - необходимите математики и физики за тази
голяма цел, може и да започна искрено да те уважавам.
Хайде да ти видим сега хъса, разума и ... почтеността - на какво ниво са.
2014.06.28г. Владимир Петков-Трашов
Публикуване на коментар