Тази сутрин ми се ще да поразсъждавам по една чудесна тема: как и кога човек става... некадърен, става некадърник? Да, наистина, страшно много ме вълнува истината по този въпрос - особено след като преди около месец получих официален документ, в който от официален държавен чиновник (директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова) съм провъзгласен за "пълен некадърник", за "изцяло неспособен да бъде учител" и пр. Нейната тъй любезна и при това изключително... колегиална теза ще бъде оспорвана в съда, тия дни завеждам съдебно дяло, и ето, ще се наложи по съдебен ред да се доказва, аджеба, аз кадърен ли съм или съм некадърен, и ако съм, видите ли, некадърен, кога и как е станало това, щото пък имам други документи, подписани от други държавни органи (университети и пр.), в които се удостоверява, че съм... кадърен. И мен много ме вълнува как съм се, тъй да се рече, онекадърностил, как кадърността ми е пропаднала и пр. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
7 коментара:
Г-н Грънчаров този път есето Ви е направо образцово - очаквайте още по-буреносно оплюване от некадърничките :)))
За кой ли, за енти път съм "хванат" здраво от него и затова на един дъх го прочетох твоето слово, скъпи ми приятелю, Грънчаров.
А най-радващото, най-същностното и най-важното, разбира се, че не е моята искрена, точна, вярна, ако и най-близко приятелската оценка на текста ти, а дори само и единствено оценката на този ранобуден, макар и анонимен твой ученик.
Да си представим, да си помечтаем, че този чудесен КЪЛН би порасъл, би станал стебло, стълб, здравата опора на утрешния ни живот.Каква ти представа, каква ти мечта - та това става и се върши и ни радва в този
велик момент на нашето съ-съществуване, нали.
Благодаря ви и на двамата, че ми съ-съществувате и радвате светлото
ми битие...Благодаря и сполай ви.
2014.07.01г. Владимир Петков-Трашов
Ангеле прав си брате управлението на нашето училище откак директор е Анастасова се крепи на три стълба - невежество, високомерие и лицемерие, аз с тези три думи мога да представя същината на нейния управленски подход, тази дама ще съсипе училището ни до година. За да покажа че мен от нея не се страхувам ще се подпиша под коментара си, аз и в очите и съм и го казвал.
Стефан Кралев
Таня поне малко не те ли е срам? Има ли надежда малко да се засрамиш заради глупостите които правиш?
Ваня
Ами да той е най-големия екскурзиант
Екскурзиант ! Ами и ти стани.Кралев,Грънчаров, нашата лидерка, лидерка ли е , ПДУД ли е, или-вие кажете какво.
Никой ли не схвана казуса, който поставя господин Грънчаров? Малоумието явно доста е напреднало а сте уж учители...
Публикуване на коментар