Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Представена публикация
За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!
Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
7 коментара:
Ако се абстрахираме от ироничния подтекст, можем да кажем: това показва, че да си умен и с голям мозък не е някакво особено селективно преимущество в еволюцията. Медузи е имало много преди човека и с голяма доза сигурност можем да кажем, че и след изчезването на човека от лицето на Земята медузите ще са си живи и здрави още милиони години. Ето защо в еволюцията понятието «по-висш» и «по-низш» е много относително.
Впрочем и медузите имат много проста нервна система. Аз съм автор на хипотезата, че първи проблясъци на съзнание, на субективност или психика се появяват в еволюцията с възникването на нервна тъкан, на неврони. Това би означавало, че всички организми след пластинчатите биха имали някакво рудиментарно съзнание.
Не знам обаче Ангел Грънчаров как би се отнесъл към подобни твърдения, понеже той отрича биологичната еволюция и Дарвин и вероятно смята в духа на креационизма, че Бог е създал всички организми наведнъж. Също така в духа на теизма е много проблематично да се приписва съзнание на други организми извън човека. Те биха били, както смята Декарт, бездушни механизми или автомати.
Този коментар, разбира се, няма да предизвика никаква реакция, понеже както знаем, читателите на блога се активизират само при някоя политическа тема, за да ме обвинят в „пропаганда на КГБ”, ако предупредя Русия да не се взема с лека ръка, или пък ако става дума за „турското робство”.
Да, очаквано няма никаква реакция. Друго щеше да бъде, ако бях написал нещо за плановете на КГБ или пък за «турското робство», там всички са експерти и специалисти.
Ще скицирам още веднъж накратко моята теория на съзнанието:
1. Съзнанието като нефизически феномен съществува (понеже има философи, които отричат съществуването на съзнанието въобще!).
2. В еволюцията се селектира не съзнанието. Субективността няма биологическа функция.
3. Нервната тъкан по необходимост поражда субективност.
На тази база вадя заключението, че във философията на съзнанието трябва да е вярна някаква форма на епифеноменализъм.
Вие в коя по-точно област сте специалист? :-) По всички абсолютно области или само в някои? Гледам, че се изказвате и по философски теми, ала на такова ниво, че ми е неудобно да взема отношение щото ще профанизираме разговора. Простете, но ако се обадя и изкажа претенциите си към Вашето изказвате, ще стане една дълга и безплодна дискусия, изглежда е по-разумно да си замълча...
Опитайте се, като начало, да осмислите какво е това съзнание. По-нататък вече можем да говорим... евентуално.
Оо, имам коментар по темата, не мога да повярвам! Аз наистина правя и политически анализи, но моите основни интереси са в (много) други области, близо 20 на брой, така че съм някаква ренесансова личност. – Но човек не може да е специалист в толкова много сфери, времето на универсалните гений като Артистотел, Лайбниц, Авицена, Гьоте - или по-слабо известните Атанасий Кирхнер или Хуана Инес де ла Крус например - е отминало! Не може, но може да опита – хаха. Това в рамките не шегата.
Не се съмнявам, че Вие като философ можете да дискутирате на най-високо ниво по темата, аз имах предвид другите всезнайковци, които се обаждат по политически или исторически теми, но иначе мълчат и вероятно гледат не особено умно.
Колкото до съзнанието, мисля, че никой не знае какво е то в действителност. То просто е феномен, който е съвсем различен от всичко друго, което познаваме и затова е толкова трудно да се анализира и обясни. Има един хубав диалог между двама американски физиолози и „невро”философи – Стюарт Хамероф и Алвин Скот, където те пият коктейли и разговарят за съзнанието и в един момент Стюарт, вече изнервен, пита: „Какво е съзнание?”, на което Скот отговаря „Стюарт, ако знаех, сигурно щях да го споделя с тебе!”
А големият английски еволюционен биолог Джон Мейнард Смит казва: „Аз не разбирам съзнанието. Нямам какво разумно или интелигентно да кажа за него.”
Аз в моите философски работи винаги се старая да съчетавам последните научни постижения с философски аргументи - в духа на аналитичната, позитивистична, "научна" философия, затова за Вас като „чист философ” те звучат профанно.
В моята книга ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: Психология съм обяснил какво е съзнанието. Изобщо не е трудно да се схване и разбере. Ако искате да разберете, поинтересувайте се.
Апропо, езикът често ни казва всичко: съзнание, или съ-знание, другояче казано "със знание", това е етимологията на думата, този е нейният корен и тия неща казват всичко. Просто трябва да бъдат изтълкувани задоволително.
Публикуване на коментар