Пак дръзвам да се самопредложа за министър на образованието и науката, пак показвам нов морал, сторвам го съзнателно и съвсем открито!

Сред обсъжданите имена на възможни министри в служебния кабинет на Плевнелиев пак не срещам... своето име: а аз многократно съм предлагал себе си за министър на образованието и науката, друг ресор не ща. Това мога да правя, това искам да управлявам, с оглед да допринеса с нещичко за промяната към по-добро. Да, ама ето, и г-н Президентът не се сеща за мен, а гледам щял да тури за образователен министър някаква световно неизвестна дама, някаква служителка, аз лично за първи път чувам името й. Така няма да се оправим никога щом за министри биват туряни "наши хора", а не се търси най-доброто, с което нацията разполага.

Това, че се самопредлагам за министър (аз и на Бойко се предложих, но и той се направи на ударен и тури за министър състудента ми от Петербургския университет С.Игнатов, който, разбира се, нищичко свястно не направи, както и можеше да се предполага), та значи с това мое самопредлагане за министър на образованието и науката аз, разбира се, се шегувам, но същевременно и искам по този начин да дам някакъв знак, за моя сметка, разбира се: знак за това, че така не се правят тия неща, че и в тия неща се налага промяна. Щото има един гибелен манталитет: турят за министри предимно хора, които и за портиери в министерствата не стават, не, така не може, трябва за министри да се турят най-свестни и най-достойни хора, точно ония, които за последните поне 70 години не са могли и да припарят до министерствата, щото там, общо взето, както е известно, е все властвала актуалната политическа простотия на конюнктурата, преди министри ставаха комунистическите каскетлии, а пък сега стават, общо взето, техните деца и внуци; промяна никаква няма, факт! А сме уж някаква демокрация, дръжки, никаква демокрация не сме, щом в това нещо промяна няма. Да туриш за министри разни подлизурки, некадърници (с титли) и безличници означава, че прогрес никакъв няма да имаме, че още повече ще затъваме в тинята.

За министри - държа да изтъкна - трябва да се турят отговорни хора с идеи, енергични, хора, знаещи какво е потребно и имащи волята да го направят, сиреч, за министри трябва да бъдат туряни такива като мен. Да, може и да не съм непременно аз министър на просвещението и науката, но такъв като мен трябва да бъде новият министър, г-н Президент Плевнелиев, ако друг такъв като мен изобщо може да се намери де, щото ний, свестните, енергични и кадърни хора сме и дефицитни, ето и затова трябва да ни използвате непременно; ето поне това искам да Ви кажа аз! Да кажа, е, казах го, ала кой ли пък ще ме чуе?!

Г-н Плевнелиев на два пъти лично ми отговори на мое публично писмо до него когато се гласеше да става президент, по време на предизборната кампания, но като стана президент, млъкна и се прави на ударен, че не ме забелязва. Такива, за жалост, сме, с този морал доникъде няма да стигнем. Аз и това искам тук специално искам да изтъкна: моралът ни куца, куца моралът на тия, които са се докопали до някаква власт или влияние, ето, примерно, защо трябва да се стига дотам аз себе си да се налага да предлагам за министър, като можеше самият Плевнелиев, стига да мислеше за доброто на страната, отдавна да ме беше забелязал и да ме беше турил на почетно място в тефтера си, където записва имената на бъдещите служебни министри. Но не, ето, налага ми се сега да се излагам като последен байганювец и сам да се предлагам за министър. То у нас и друго не е наред, имам предвид морала на тия, дето се въртят около властта: никой от тия няма да подшушне на Президента добра дума за мене, не, масовият български службогонец предпочита да му откъснат главата, предпочита да види собствените си черва пръснати на асфалта, но не и да пророни и една добра дума за някой друг, не, това у нас е невъзможно, а всеки сам се натиска, и то за мястото на други, а особено пък за по-добрите от него, за превъзхождащите го, не ще и да мисли даже, втриса го ако се замисли за това.

Да, у нас обикновеният службогонец се натиска за министър или за друга държавна служба не като мен, публично, открито, пред очите на всички, а потайно, интригантски, с доноси, с мерзостчици всякакви, с пълзене, е, аз не харесвам този манталитет, и ето, предпочитам да стана публично за резил като сам се предложа за министър, но не ща да се натискам за това място по недостоен начин, като другите; имам предвид разните му там дежурни мижитурки, които винаги са готови да седнат на каквото им кажете министерско кресло. Не че нещо разбират, не че нещо могат, но тях само креслото ги вълнува, тия пусти министерски кресла са влезли в душата на всеки наш сънародник и от нея не можеш да ги извадиш. В такъв случай какво толкова скандално има в това, че се предложих, моля ви се, за министър?

И последно: аз предлагам себе си за министър на образованието и науката не за друго, а защото добре зная, че мога да се справя с тази работа и при това съм воден от най-благородни мотиви, правя го не за уреждане, не за сладко министерско нищонеправене, а за да поема пълната отговорност и цялата онази огромна работа, която предстои, щото българското образование, ако не знаете да ви го кажа аз, отдавна прилича на никога нечистени авгиеви обори или още по-добре казано, прилича на нашенските обществени нужници от ерата на комунизма, нали ги помните тия нужници, в които човек не можеше да стъпи от мръсотия, които преливаха от гнусотии; та на точно такива никога непочиствани български комунистически нужници прилича българското образование в момента! И тази ли дамичка, някоя си Анна-Мари Виламовска (!?!?), която Плевнелиев е решил да ни пробута за министърка, ще ги изчисти?! Ще ги изчисти, ама друг път! Г-н Плевделиев, мама му стара, що се излагате да туряте такива за министри, щом такава слагате за министърка на просветата, мога да си представя какви ли пък ще са останалите министри от Вашия списък? Е спрете се малко де, докога ще се излагаме?!

Аз обаче ще ги изчистя гореупоменатите образователни нужници, ще въведа в тях ред и дори чистота - и дори съм измислил как да ги изчистя: ще мобилизирам по изчистването им, първо, цялата родна образователна бюрокрация, която има най-голяма заслуга за толкова грозното замърсяване на тази фина сфера, и, на второ място, ще приложа методологията на демократичното училище, та целия потенциал на нацията да бъде въвлечен за почистването и уреждането по подобаващ начин на работите в образователната сфера. Както и да е, още много мога да пиша какво възнамерявам да направя и как именно ще го направя, но спирам дотук. Аз по тия въпроси за това как следва да се промени българското образование и книги съм писал, но кой ли ти чете такива книги, и особено пък в Президентството нима някой ще се излага да чете такива книги? Не, там само се джафкат за министерските постове, знам аз, психолог съм, добре познавам душата на родния службогонец. И накрая ще завърша своето така провокационно и скандализиращо обичайните нрави у нас разсъждение с ето какво твърдение.

Докато у нас на най-отговорните постове на властта не почнат да турят хора с идеи, хора отговорни, знаещи какво трябва да се прави, хора инициативни, хора с творчески потенциал, сиреч, хора като мен (аз съм скромен човек, но това тук се налага да го кажа, щото да чакам някой друг да го каже за мен е пълна невъзможност, казахме, нашенецът е готов да умре, но да не похвали, сиреч, да признае качествата на свой сънародник, който пък при това не му е поне баджанак!), та значи докато не почнат да турят за министри хора достойни, хора-личности, хора-борци, хора-немижитурки, сиреч, да повторя, именно личности тъкмо като мен, т.е. докато у нас се продължава да се процедира както се е процедирало от поне 70 години, то нищичко, повтарям, абсолютно нищичко в тази страна няма да се промени, а работите ще продължат да се влошават. Повратът в една страна се прави от личности от голям калибър, от личности от мащаба на Костов, от моя мащаб, от такива като нас се провят кардиналните промени към добро, нима и толкова просто нещо не се разбира у нас?! Апропо, ало, драги г-н Плевнелиев, чу се предложение че сте щял бил да сложите Иван Костов за служебен премиер в този толкова тежък за нацията ни момент, в който само Костов доказано може да се справи, що стана, да попитам аз, с това толкова разумно и добро предложение, какви са тия глупости, дето слушам сега, щели сте някакво старче от Академията да назначавате за служебен премиер, Вие изобщо давате ли си сметка докъде ще ни доведат тия глупости?! Я бързо туряйте Костов за премиер, а пък мен за министър на образованието, че ми писна в тази страна да се занимаваме само с простотии и идиотщини?! Я дайте най-сетне да направим нещо сериозно, истинско и голямо!!!

Това е, което исках да кажа. Е, може да тури президента Плевнелиев за образователен министър не мен, а някой като мен, стига такъв някой изобщо да се намери, но не вярвам да се намери, такива като мен, повтарям, рядко се намират, те рядко се и раждат. А виж, бодри мижитурки, дето се натискат за министри, у нас бол, с лопата да ги ринеш. И затова сме на туй дередже. Няма оправяне докато и това не се промени. Ето затова написах горното си така спонтанно размишление.

То и дедо ви Иречек (той също е бил министър на просвещението, ала е бил "внос" от... Чехия, явно и тогава не са могли да намерят свестен министър на просвещението, щот там келепирът е най-малък, та си внесли министъра от чужбина за непрестижния ресор!) неслучайно твърди, че българският народ се дели на три групи: на такива, дето сега са министри, на тия, дето вече са били министри, и, на трето място, е групата на всички останали, сиреч, на ония, които не са били министри, ала се гласят и се стягат тепърва да стават министри. Та свързано с тази наша родна и така свидна традиция и аз тази сутрин дръзнах пак да се самопредложа за министър, е, показах нов морал, сторих го и то съвсем открито, докато останалите, както казах, се натискат подмолно, нечестно, с най-недостойни прийоми, с бутане и навиране със зъби и с нокти, с лакти, с лазене, с пълзене по колене, дращейки, хапейки и т.н., сещате се още как.

Не, така не бива. Всичко трябва да бъде поставено на честни и на чисти основи. Е, дадох своя пример в тази посока. Вече можете да почнете да се отхрачвате и да ме заплювате колкото си искате! Хубав ви ден! Приятно ви плюене!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo