Снощи в късната вечер завързахме разговор по скайпа с г-н Жак Асса, бивш дългогодишен учител и доайен на ПГЕЕ-Пловдив, който сега живее в София; спомнихме си това-онова за времето, в което сме работили в едно и също училище. Той е инженер, много добре го познават всички, които са учили в ПГЕЕ-Пловдив, училището, от което новата директорка го изгони по крайно неподобаващ и унизителен начин, аз съм писал вече за това. Аз пък бях уволнен преди около месец от твърде войнствената нова директорка Стоянка Анастасова - след като съм работил там около 14 години; известно е, че тя ме уволни на "основание" това, че по нейна преценка съм бил "абсолютно некадърен", "изцяло неспособен да бъде учител" и пр., нищо че като учител по философия съм работил повече от 30 години. Уволни ме всъщност за отмъщение, защото аз съм човекът, който не пожела да склони глава и да почне да прави поклони пред царствения й пиедестал; дори години наред я критикувах публично, в блога си, пък и на учителски съвети и т.н. Е, скоро съдът ще реши кой прав, кой крив, може ли така да се отнасяш с един човек, с един колега - пък дори и да си всемогъща директорка на училище.Такива, за жалост, истории се случиха напоследък в това знаменито преди години училище, което сега е паднало дотам, че с прискърбие тия дни установих, че ръководството му е дало обява да моли разни отпаднали от други училища ученици да дойдат да се запишат в него (!) тъй като не могат да си запълнят паралелките (тия дни все още тече приема на нови ученици); някога обаче училището е било така елитно, че в него много трудно се е попадало, влизали са след строги изпити, конкурс и прочие. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
7 коментара:
Това е 20 век. 21 век е нещо друго .
Кое?
Г-н Грънчаров, уважаемият г-н Жак Асса е роден м. май 1940 г. Бихте ли проверили на каква възраст е бил лишен от възможност да продължи да преподава.
Не става дума за това КОГА е бил лишен от възможност да преподава, а КАК е станало това. По перфиден и крайно обиден гаднярски начин, казват, е станало това. Тук е проблемът. Иначе, дай Бог всекиму, всички някой ден излизат в пенсия; с изключение на ония, които не доживяват този ден...
Така е - как е бил лишен. Но това е въпрос на гледна точка. Едни мислят това, други - онова. Всеки е прав за себе си. Ето например Вие се имате за човек, който е с добър тон. Но друг, като чете какви епитети използвате към хора, които оспорват мнението Ви, е на друго мнение. Г-н Асса пропусна момента, когато трябваше сам да се оттегли и го пенсионираха не по негова инициатива. И така - и той прав, и Вие прави, и Директорката права. А учениците, какво са мислили по въпроса, някой пита ли ги? Сигурно са плакали. Вие как мислите?
Оставете ме мен, сега говорим за г-н Асса. (Аз, прочее, ще си говоря както искам, с какъвто си искам тон, изобщо няма как да стане мърморещ анонимник като теб да ми определя тона, начина на изказ и пр.) Изобщо не е интересно кой какво мнение има, интересна е истината. Има наглеци като теб, чието мнение е каквото подобава да е мнението на един наглец, именно нагло. Та значи какво г-н е решил по повод на оттеглянето си от работа си е негово решение, от теб лично не те засяга. Директорката, която го изгони по недопустимо грозен начин, представяйки се за противничка на работещите пенсионери, в момента държи доста свои приближени, които също са пенсионери - на това ти принципност ли му викаш? Така че, драги ми наглецо, не може всички да са прави, някои не са прави, някои са доста неправи. А относно това кой доколко пита учениците за нещо, това е въпрос, по който съм съгласен, никой за нищо не пита учениците. Но що се касае до отношението на учениците към г-н Асса, то е общоизвестно, той е един от най-уважаваните учители, които изобщо са работили в това училище, ако не и най-уважаваният. Дай Боже всекиму да го уважават така, както уважаваха учениците г-н Асса - и както още го уважават. Като всеки талантлив човек обаче г-н Асаса, предполагам, е бил също така и неуважаван от много хора, ето, примерно, твоя милост явно му има зъб. Талантливите хора като него биват неуважавани предимно от неталантливи, зли и завистливи хора, това е общоизвестно, такава е истината по въпроса. Оня пък, когото "всички уважават", или всъщност не е уважаван от никой, или пък го "уважават" само лицемерите, или пък го "уважават" само защото ги е страх от него. Или пък е пълен безличник и мекотело, тогава е възможно да го "уважават всички", но най-много, предполагам, го уважават безличниците, посредствените като него. Тия неща са общоизвестни, ала често се забравят. Нормалните и що-годе кадърни хора биват уважавани от дадени хора, подобни на тях, но ония, които са некадърни, ги мразят, понеже им завиждат и т.н. Тъй че, ако обичаш, мрази ме колкото искаш за това, което сега написах, имаш това право; аз бих много се засрамил ако жалък и нагъл анонимник като теб (криещ даже името си за да може да плямпа каквото му дойде на акъла) каже, че ме уважава...
Ангеле по-горе се е изказала директорката разбра ли го? Тя по същия начин се е произнасяла публично за господин Асса. И него тя много го мразеше. Тя мрази всички, които са по-способни от нея в някакво отношение. Та мразеше и Мими Михайлова и кой ли друг не мразеше. Тя тук пише анонимно както е свикнала тъй като цял живот е привикнала да пише доноси.
Публикуване на коментар