"Умря сиромахът за правда, за правда и за свобода..."

Тия дни след падането на кукленото (на конци, дърпани от мафията) правителство на Олигарски в Мрежата се подеха горещи дискусии по въпроси, свързани с очертаващата се "переспектива" (както произнасяше тази дума другарят Тодор Живков навремето) България отново да бъде управлявана от... бившия бодигард на същия този Тодор Живков, именно Бойко Борисов. Намериха се силно загрижени политолози, които си предложиха услугите на ГЕРБ и почнаха да ругаят политиците от Реформаторския блок че били нелюбезни с Боко, че не му се кланяли, че имали наглостта да го критикуват, с което, видите ли, били наливали вода в мелницата на... комунистите. Зер, Боко ни бил единствената надежда, щото без него България, видите ли, щяла мигновено да бъде прилапана от хищната руска мечка-стръвница, щяла да бъде прилапана от таваришч Путин де. Няма как, в тия горещи дискусии се включи и моя милост, щото нямам обичай да стоя встрани и да гледам безучастно.

Та доста време си погубих за да участвам в тях, вместо, както правят благоразумните хора, да си гледам другата, много по-важна работа (имам работа и на ушите по своите нови книги и по подготовката за печат на новата книжка на философското списание ИДЕИ, която трябва да излезе до края на август, но сега именно я подготвям). Е, не се знае кое е по-важно де, щото и политиката е важна, а най-важни са настроенията на редовия и така объркан наш избирател, който вече се е шашнал съвсем, което означава, че с него трябва много да се разговаря, та белким се ориентира в истинската, в действителната картина. Аз за това и се включвам в тия дискусии, та да допринеса нещичко, с нещичко да съм полезен. Такава ми е работата като философ, аз така разбирам работата на философите.

Да, обаче някои благоразумни хора ме предупредиха: недей повече се меси в политиката, човече, ето, ти вече пострада, уволниха те след като написа онова жестоко "открито писмо" до Борисов, неговата фенка, директорката на ПГЕЕ-Пловдив те уволни само броени дни след като те изпрати онуй писмо на Боко (виж: Назначена от ГЕРБ директорка уволни от работа политически блогър заради това, че е написал обидно "Открито писмо" до Бойко Борисов!, пък самото писмо до Боко е тук: Безпощадно правдолюбиво писмо до Б.Борисов: "Или се вслушайте в глухия, идещ от дълбините призив на историята – или си обирайте крушите!"), нима не ти увря акъла да се пазиш, щото уволнението си е уволнение, но и друго нещо може да ти се случи - ето така ме предупреждават някои благоразумни и дори добронамерени спрямо мен хора.

Питам какво друго могло да ми се случи, те ми отвръщат: ами помисли, колко му е да ти организират едно срязване на спирачките на колата (примерно) - та да си разбиеш главата, то на твоята оперирана глава малко й трябва. И ще си отидеш за едното нищо, пази се, тези хора са опасни, не ги дразни повече! Слушам и чета тия приказки все по-често и да си призная взех да се замислям. Вярно, не съм някакъв кой знае какъв фактор, но точно затова ще ме смажат без жал, сякаш съм едно досадно насекомо, нещо като комар, като муха, като гъсеница някаква. Не се плаша, ала ето, дали пък не е пълна глупост да се навирам, дето се казва, "между шамарите"?

Тия дни се намериха няколко мерзавеца, които се впуснаха в бясна атака срещу мен, аз скоро ще публикувам пълен отчет как се държаха с мен тия мерзавци, нашата препирня стана на едни най-потайни места, дето почти никой не стъпва, прочее, какво ми пречи да дам линкове към тези места, нека хората да видят какви гнусни мерзавци има и как се държат, това ще ми спести (засега) работата по препубликуването в отделен постинг на тия гнусотии. (Вижте коментарите ето към тия публикации, те са съвсем пресни-пресни, там именно един мерзавец ме "линчува" както си иска, а пък аз го разпитвам за това-онова, ето, и под двете публикации има "коментари", сиреч, плювни и храчки срещу мен: Целият свят видя истинското лице на руския агресор! и втората: България, ако не знаете да ви го кажа аз, е страната, в която да си личност е нещо като проклятие) Един вид тия дни дадените сили упражняват нещо като тренировка по психо-атака, подготовка за истинския, за решителния удар. За пълното и кардинално отмъщение и за окончателното решение на "проблема Грънчаров", то нали знаете как мислят тия таваришчи, мислят ето как: "Есть человека, есть проблема, нет человека, нет проблемы...", те са си все същите, промяна никаква при тях няма и не може да има! Аз добре знам, че разполагам с едно-единствено оръжие, и то е гласността, пределната откритост, абсолютната честност, дето се казва, светлината, щото именно светлината като освети гнусотиите на мерзавците, те почват да се чувстват некомфортно, почва да им става неприятно. Щото биват изобличени и показани колко струват, проблесва истинското им лице. Да, това е моето единствено оружие, и от него ли трябва да се откажа? Трябва ли и аз да млъкна, ето, заради тази моя активна и ангажирана гражданска позиция и работата си загубих, остава и главата си да загубя, единственото, което имам, все пак е тази много видяла и много патила глава?

Един човек даже ми каза: абе, Грънчаров, ти умееш да пишеш, вземи, душо, пиши по неопасни теми, неполитически, пиши за каквото друго си искаш, зарежи тая политика, и тогава много ще постигнеш, и парици ще натрупаш, а така само си пропиляваш всички шансове. Дразниш лъва постоянно, а той лъвът у нас се знае кой е, Боко се нарича тоя лъв болканский, кой друг да е нашия народний лъв?! И ти таман него дразниш, абе глупава работа е тази, пък е и опасна работа. Не виждаш ли как сички благоразумни хора у нас му се мазнят и постове получават, и слава, и всичко, а ти само си седнал да ми се правиш на нещо като "апостол на истината и на свободата", идиотино неден! Такива работи ми думат разни хора комай всеки ден, какво да правя?

Да мълча някак си не ми иде по мярка тази иначе умна позиция. Да подлизурствам пък съвсем не ми отива на душевността, ще повърна, не мога, гнусно ми е. Да стана предпазлив, умерен, да не изпадам в пределна откровеност, да не пиша каквото мисля, а да пиша по-беззъбо, по-приемливо а всички, да, знам, по тази начин и успех се печели, и парички се трупат, ала ето, и това не ми отива някак си на темперамента. И явно ще си остана какъвто съм. Такава явно ми е била съдбата. И ако някой ден в този блог нищичко не бъде написано, и ако на другия ден пак нищо не бъде написано, а пък в един момент тук се появи моят... некролог, на който пише "Умря сиромахът за правда, за правда и за свобода..." или нещо такова, то ето, знайте, предупредил съм ви, та да знаете защо ми се е случила някаква "съвсем случайна случка", нали разбирате за какво намеквам?

Хайде, хубав ден, да изгоним черните мисли, нека да гледаме оптимистично, няма нищо такова бе, кой мен ще гледа да ми отмъщава, червей такъв неден, теб никой не те и забелязва бе, я си стой там в дупката и си кротувай?! Както и да е, хубав нека да е поне денят за Вас, и седмицата да е спорна, приятна, плодовита!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo