Даже и сградата на Дондуков тръпне от очакване да чуе името на новия си стопанин, сиреч, моето име!
Слушахте ли новините за евентуалните назначения на служебни министри от Президента? Оказва се, че за всички постове съобщиха имената на най-вероятните назначения, само за министерството на образованието и науката не съобщиха никакво име, не знам дали забелязахте това?
Аз си го обяснявам с това, че г-н Президентът все още се колебае дали пък да не вземе да назначи мен на този пост! :-) Леле, ами ако вземе пък да ме назначи?! :-) Какво напрежение само с тези пусти министерски назначения, дори аз, признавам, доста се вълнувам, а колцина ли още българи тръпнат от напрежение дали Президентът няма да назове тяхното име? Ще чакаме, ще разберем скоро, търпение, братя и сестри!
Ако имате някакви връзки в Президентството, моля, напомнете на г-н Президента за моята кандидатура, все пак тя е най-достойната! Той знае де, но да не попадне под лоши влияния и да вземе та да назначи някоя фльорца за министърка, че вече ни писна от такова едно подценяване на нашето министерство: все ония, дето за нищо не стават, ги турят за министри на образованието, а така не требе да бъде! Най-достойният, сиреч аз, трябва да стана министър този път, г-н Президент, не се офлянквайте, ами ме назначавайте, какво има да се мисли толкоз?! То е очевидно, че моята кандидатура е най-добрата.
В краен случай ако мен не щете по някаква причина да ме назначите, турете поне проф. Калин Янакиев на този пост, той е повече от умен, той е разумен човек и ще се справи достойно. Да не каже някой че от празно службогонство се натискам да стана министър, та затова предлагам и алтернатива.
То да си министър в моето разбиране е най-тежка отговорност и много работа, ала кой ли ти разбира това у нас?! Хайде чао, лека вечер! Пък утре да видим дали най-сетне няма да дойде така дългочаканата новина! Хаирлия да е! То ще се разбере, но как ли ще осъмна от напрежение тази нощ?! Пфу, то да си кандидат за министър не е лесна работа, а какво ли пък е да си министър? Не знам де, ама ще разбера - дано обаче Президентът все пак назначи за министър мен!
Дано, ама надали...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар