Този акцент от моето сутрешно словоизлияние в блога, понеже има особена важност, решавам да го изпратя под формата на телеграма лично до Президента Плевнелиев, да, не се майтапя, ще му го пратя, пък каквото ще да стане; ето какво му пращам след малко:
Апропо, ало, драги г-н Плевнелиев, чу се предположение че сте щял бил да слагате Иван Костов за служебен премиер в този толкова тежък за нацията ни момент, в който само Костов доказано може да се справи; що стана, да попитам аз, с това толкова разумно и добро предложение, какви са тия глупости, дето слушам сега, щели сте някакво старче от Академията да назначавате за служебен премиер, Вие изобщо давате ли си сметка докъде ще ни доведат тия глупости?!
Я бързо туряйте Костов за премиер, а пък мен за министър на образованието, че ми писна в тази страна да се занимаваме само с простотии и идиотщини?! Я дайте най-сетне да направим нещо сериозно, истинско и голямо?!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
19 коментара:
Къде изчезна коментара ми от вчера??!! Да не е "отрязан" от цензурата?
Тук няма цензура, само простотиите (цинизмите) крайните простаци биват махани с оглед хигиена... та ако не си простак просто си се объркал нещо за да не ти излезе коментара...
Значи сте решили, че Хамлет - принц Датски говори простотии??!! Все пак това е Шекспир, г-н Грънчаров!
Ясно, значи ти самият се възприемаш като... Шекспир? Или направо като Хамлет, принцът Датский? :-) И в двата случая обаче се нуждаете от спешна психиатрична помощ...
Къде изчезна коментарът ми от тази сутрин??!! Май пак е "отрязан" от цензурата? Защо ли? Сигурно защото пак възпитано казва някои неприятни неща, уважаеми г-н Грънчаров.
Ако е било възпитано, нямаш проблеми, ний сме за възпитаността... не трием възпитаните коментари, или коментарите на възпитаните хора, само на простаците понякога ги трием...
Благодаря за отговора Ви, г-н Грънчаров. Но, все пак, защо не го публикувате? Хората имат право да прочетат и различни от Вашето мнение. Това, че става въпрос за Ваши планове и амбиции, за които ни информирате, и които някой хора не посрещат с овации, не може да бъде причина да ги изтривате. Другото е цензура. Това ще публикувате ли?
Първо, пише се "някоИ хора", а не "някоЙ хора". Второ, аз много обичам чуждите мнения, които се различават от моето, по простата причина, че моето си го знам и то не ми е интересно. Затуй мненията, които се отличават от моето, са на особена почит в моя блог. Това трябваше да сте го забелязал отдавна ако не страдахте толкова от глупави предразсъдъци и предубеждения спрямо мен. Трето, във връзка с по-горе казаното, ако бяхте написал своето мнение, то щеше отдавна да е излязло. Тук няма цензура, това е свободна територия, тъй че да ми вменявате упрек че цензурирам е глупава идея. А Вие в тази връзка сигурен (сигурна) ли сте, че наистина сте написал (а) своето мнение, може пък да сте сънувал (а) че го пишете, а пък сега мен обвинявате, че мнението Ви го нямало? :-)
Накрая, ако наистина толкова държахте за мнението си какво Ви пречеше да го възпроизведете отново, ада ми мърморите, че го няма, явно работата не е в самото мнение, а в отправянето на упрека, че, видите ли, съм бил "цензурирал", нали така? Разгадах ли Ви душицата? :-) Лесно а де се разгадае, щото нищо ново не откривам в туй поведение...
Благодаря за подробния Ви отговор и дадените съвети. Ето и това, което Ви изпратих ДВА пъти, но Вие го игнорирате:
"Вие искате да сте министър в кабинет на Костов, но знае ме ли дали той го иска. Това е въпросът, Хамлете"
Е, ще го публикувате ли?
Явно сте имал(а) видение че пишете това нещо, щото уж сте го писал(а) два пъти, а аз пък нито веднъж не съм го получил. Сигурно е било видение. И вие няма как да го знаете, щото в подобно състояние човек не прави разлика между мнимо и истинско, смесва ги. Някои хора у нас страдат от тежки форми на антикостовистка параноя, която се съпровожда от подобни бурни видения... явно и Вашият случай е такъв...
Е, най-после го поместихте! Благодаря! Много съм Ви задължен! И за компетентната диагноза! Имаше време, когато дисидентите в СССР ги затваряха в психиатрии, за да ги изолират от обществото и да обявят протестите им за форма на психично отклонение. Смея да се надявам, че Вашият изчерпателен коментар, не е повлиян от тази престъпна практика. Нали?
Е, не преигравайте де, не пресолвайте чак толкова чорбата, не се изкарвайте сега чак страдалец та да се изкарвате на някаква невинна жертва на "грънчаровия тоталитарилизъм", много далеч отидохте де! :-) Я сега кажете, споделете: толкова голямо удоволствие ли Ви доставя лъженето? Изглежда не можете да живеете без лъжете? За мен това е феноменално, аз съм човек, силно привързан към истината, а пък Вие, забелязвам, по същия начин сте привързан към лъжата. Та ще ми е интересно да науча нещичко за Вашия душевен живот. Кажете, не се притеснявайте, облекчете си душата, може пък да ви олекне? Откъде не сукахте, как ли не лъгахте за да "докажете", че аз Вас, видите ли, Ви "цензурирам", и то "два пъти" коментарът Ви не бил се появил, а истината е, че изобщо не сте писал такъв коментар, че аз не цензурирам никакви коментари, ако изключим пълните простотии и мръсотии. Та кажете сега, като по лъжлив начин се опитвате да ме изкарате какъв ли не, това толкова ли голямо удоволствие Ви носи? За мен тия неща са ми интересни, споделете, може заедно да напишем книга за душевния живот и за копнежите на интернетния мерзавец...
Г-н Грънчаров, както е прието да се казва в подобни случаи - "без коментар". Възпитанието, начинът на изказване, употребяваните епитети са чисто личен въпрос. Не съм аз този, който пише, след като изпрати коментара си, че: "Коментарът Ви беше запазен и ще бъде публикуван след одобрение от автора на блога."
Малко вероятно е два пъти той да не е стигнал до Вас. Това, че се държите по такъв начин, доказва древната мъдрост "Юпитере, гневиш се! Значи не си прав".
Не се се гневя, само се чудя и разсъждавам що за хора има у Нашенско. Това ми е работата като философ, да изследвам странностите на човешката природа. Вижте сега, обвинихте ме, че съм Ви "цензурирал" без това да е вярно, сега пък ме обявявате ей-така, безпричинно, за "лъжец" - и като капак на всичко почвате да говорите за "възпитание", което е доста нагличко. Като капак на всичко подхвърляте тезата, че било малко вероятно коментарът Ви да не стигне до мен, при положение, че ако е пуснат, той просто няма как да не стигне. Както и да е, но имайте предвид, че когато се опитвате да дискредитирате даден човек и то по толкова нагъл начин, би следвало да имате достойнството да поемете отговорността; аз Ви дадох този шанс, Вие обаче отбягвате неудобната тема. При това се ползвате от несъмнените предимства на анонимността. Ако обичате, за да решим спора и да сложим нещата на чисто, нека да направим така: Вие твърдите, че аз съм Ви цензурирал коментара, аз твърдя, че такъв коментар не е идвал при мен, въпреки че твърдете, че сте го бил пуснал цели два пъти. Не е възможно да не пристигне, значи според Вашата теза Вие ме обвинявате че съм и цензор, и лъжец, нали така. Бихте ли си разкрил самоличността и да излезете открито с тези обвинения спрямо мен, като имайте добрината и да дадете съответните доказателства за тезата си? Ако не сте съгласен на това, бихте ли имал добрината да ми се извините за неоснователната обида, щото аз твърдя, че такива коментари не съм получавал?! Не е безобидно, разберете поне това, ей-така, само защото ти е хрумнало това, да обвините един човек в такива грозни и аморални прояви. Вие нанасяте и то в публична форма ущърб на моя морален облик, а на мен това не ми е безразлично. За Вас тия неща може би нямат никакво значение, за Вас моралът може нищо да не значи, за мен обаче той значи много. Самият факт, че нападате една личност,криейки се зад плътната завеса на анонимността, показва морала Ви. но въпреки това аз настоявам да изчистим този въпрос. Той за мен има голямо значение. Няма да допусна ей-така някой си да ме нарича публично и "потинсник на свободата", и "лъжец", и какво ли не. Утре ще се сетите за нещо друго, аз пак ли ще замълча? Тая няма да стане. Трябва да научите, че така с друга личност не бива да се постъпва. Поне това следва да научите... все някога сте длъжен да го научите.
"Вижте сега, обвинихте ме, че съм Ви "цензурирал" без това да е вярно, сега пък ме обявявате ей-така, безпричинно, за "лъжец" - и като капак на всичко почвате да говорите за "възпитание", което е доста нагличко."
А, не, не г-н Грънчаров, не е така. Има разлика между "съмнение" и "обвинение". Едното е философско понятие и има цяла школа, знаете го нали, която се гради на него. Другото е юридически термин, нали? Има разлика.
" Няма да допусна ей-така някой си да ме нарича публично и "потинсник на свободата", и "лъжец", и какво ли не."
Това не са думи от моя речник, г-н Грънчаров. Вие си служите с такива изрази. Ще Ви цитирам:"та ако не си простак"(24.07, 14:01 часа); "И в двата случая обаче се нуждаете от спешна психиатрична помощ..."(26.07, 11:50); "само на простаците понякога ги трием..." (27.07, 22:27); "Я сега кажете, споделете: толкова голямо удоволствие ли Ви доставя лъженето? Изглежда не можете да живеете без лъжете?" (29.07, 12:43) и т.н., и т.н. Как ви звучи всичко това и как го преценявате ?
Мога да Ви напиша и името си, но какво ще промени това във Вашето поведение??!! А, ако съм и дама, как ще се почуствате?
Ще публикувате ли това, макар че едва ли някой, освен ние двамата, вече го чете?
Реакцията Ви показва, че наистина няма смисъл да се разговаря с Вас. ОК, ще се успокоите ли като "доказахте", че аз съм "лошият", а пък Вие сте "прекрасен"? Ако това Ви е толкова необходимо, добре, ето, написах го. Сега по-добре ли сте вече? Ние с Вас живеем в различни светове, Вие предпочитате да се криете като страхлив мишок, аз пиша открито каквото мисля и го пиша както аз искам; имате претенции, че аз съм бил "крайно лош", а Вие сте нещо като "цвете", щом това нещо Ви е толкова нужно за душевния мир, ето, написах го. Да, обаче Вие сте мерзавец (или мерзавка), ето, казвам Ви го, все някой е длъжен да Ви го каже, щото иначе ще останете с погрешната, с извратената си представа, че сте "безкрайно чист"; няма как мерзавците да са нравствено чисти, това го запомнете от мен, вършиш ли мерзавщини, значи си мерзавец, и за тази констатация не е виновен моят "лош език", а Вашето поведение, Вашето държание, Вашите постъпки са виновни. Разбрахте ли поне малко нещичко от това, което Ви казвам, нещастна подла душо?
О да, разбрах. Просто нямате аргументи и го "избивате" на грубости. Срещал съм такива хора и Ви разбирам. Това е форма на защита. В някои случаи дава резултат. Може и да сте прав да я прилагате, но това е въпрос на психологията, а в тази област, за разлика от Вас, аз съм лаик. Желая Ви здраве и успех в конкурса за н-к на РИ. Все пак за да се промени нещо там е необходим човек с "нестандартно" мислене! Успех!
Днес, сутринта Ви написах нещо по повод последния Ви коментар (от 30.07.14, 8:55). Получихте ли го или се е изгубило?
Не, "грубостите" са такива във Вашето възприятие, иначе са съвсем откровени преценки за кусурите във Вашето поведение, които пречат Вам, а не на мен. Проблемът си е Ваш, оправяйте се както искате във всекидневието си, Вие губите като се отнасяте така с хората - маниакалната подозрителност и незачитането на чуждото достойнство не остават без последствия за онзи, който си ги позволява. Успехи!
Публикуване на коментар