Ако сравняваме падането на Жан Виденов и това на онези, които Иво е описал превъзходно (виж: Отиде си най-представителното за състоянието на българската политика правителство), разликите са очевидни. Не само от вътрешния облик на България и международния й статут. Падането на Виденов беше крах на една - идиотска, отречена, но все пак политическа по същност идея - тази на неокомунизма. На дивотията, че ако дотираш държавните предприятия безкрайно, все един момент икономиката ще се завърти, потреблението ще тръгне нагоре - и щастливи майки с бебешки колички ще се радват на добавките, и пенсионерите ще си пълнят хладилниците, и работниците, и всички…, изобщо, чели сме марксистките идиотщини.
Но в падането на Виденов имаше и тъмният момент на ината му да се опъне на онези негови друзья с московските чемоданчета, дето вместе с Мултигруп се гласяха да си закупят доста неща в Болхарско-Задунайската АССР. Той не искаше това да провали утопичния му левичарски социален план, защото знаеше КАКЪВ “капитализъм” ("Сделан в СССР") ще настане. Тук той съвсем условно заприлича на антисъветските национал-комунистически вождове от едно време.
Нищо подобно при шайката, която - да не си приписваме заслуги - не изритахме подобаващо, а любезно й позволихме да слезе от сцената. Тя ще остане в историята с цинизъм, шмекерлъци, усукване по най-важните за България въпроси и най-вече с жалкото си рубладжийство.
Затова и няма онази радост - тогава приемахме победа над една пагубна политическа идея - сега имаме чувството, че се очистваме от въшки или каквито искате други рублоядни паразити.
Написа: СТАМБО
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар