Тази мисъл буди възражения у мен: учителят, добрият учител трябвало да учи накъде да гледаме, но не какво да виждаме; да, но изборът на посока ("накъде да гледаме") нима не трябва да е приоритет на самия учещ, на младите, на които учителят само помага да учат?! Ако от учителя зависи посоката, в която учениците или младите да гледат, то тогава ще се получи нещо крайно неприемливо: всички да гледат все в една и съща посока, сякаш са нещо като автомати, като роботчета и пр.?! Нали навремето, в ерата на комунизма, така рисуваха плакатите: всички гледат в една и съща посока, спомняте ли си ги тия плакати? А нормалното, естественото е всеки сам да избира и посоката, в която да гледа, което именно е област на неговите специфични интереси, потребности, на неговата оригиналност, на неговата свобода на самоопределение. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
1 коментар:
Според мен добрият учител учи учениците си как да гледат, а не на къде и какво да гледат.
Томи Томев.
Публикуване на коментар