Във фейсбук попадам току-що на ето този матр`ьял: Подписан е КТД, в който между другите гнусни идиотщини, примерно ето тази:Ние сме нестандартни, креативни и достъпни; Важен за нас е всеки член - "Човекът при нас е уникат"
Това, впрочем, е пълна лъжа, аз изпитах на гърба си отношението на синдикалната мафия от синдикат "Образование" на КТ "Подкрепа": лъжат, ама лъжат като не знам си какви, точно обратното е истината, аз така усетих нещата! Както и да е, там прочетох и нещо, което още повече ме порази, вижте сами:
Учителите, директорите и служителите, членове на синдикалните и работодателски организации получават осем брутни работни заплати при пенсиониране.
Няма как, наложи се да напиша следната реплика във Фейсбук, за да реагирам някак на тази наглост:
Егати дискриминацията: ако не си член на някаква синдикална мафия, не получаваш нищо, така ли? Вижте, погледнете само какви идиотщини подписват без да им мигне окото!
Майчице, в каква държава живеем само, а? Грешка няма държавата ни, нали?! Мафия до мафия, бравос, блазе ни!!!
Прочее, ето каква е истината, какво повече има да се говори:
Най-високи заплати в ЕС получават преподавателите в Люксембург – 86 745 евро годишно, следвани от учителите в Дания, които получават 56 336 евро на година, и от тези в Австрия, които получават 52 308 евро на година. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
1 коментар:
Da, на 60 години получих след 35 години стаж 6 заплати без данък. Сега след 2 години станали осем, щото даскалите са послушни в мнозинството си.Който не е в синдикат, подписваше една формална декларация че се присъединява към някой синдикат, само за да вземе парите, а после не се води член на синдиката.Умни хора ръководят, особено щом става дума за получаване на пари. Ще се учудите също така колко много варират пенсиите, според това, колко си близък на шефа. Имаше и една втора ведомост, по която "наши хора", техните де, получавали допълнително пари.
Варират и заплатите в различните училища- в моето имаха по 1000 лв заплата преди 2 години, щото беше червено.
Като те съкратят, също получаваш 2 или 3 заплати, а като те уволнят, не знам защо нищо не получаваш. Много неща не са правилно заложени, много...Ама няма кой да проверява и да надигне глас. Млади учителки целуваха директорката след отпуска, толкова си бяха близки с нея!!Синдикалната от Подкрепа все пледираше:"Колеги, еди кво си станало, ще има проверка, дайте да се надигнем да пазим гърба на директорката!"
Едно наглед дребно нещо си спомням в момента, което е илюстрация на това как се държат в подчинение и послушание служителите. В стаята на секретарката нямаше друг стол, освен за секретарката. Влизаш за нещо с чанта, лап-топ, учебници и трябва някъде да ги оставиш, за да се подпишеш някъде, да вземеш някое ученическо лично дело, което ти трябва, да звъннеш на родител.....И няма къде да си оставиш нещата, пускаш ги на земята да си освободиш ръцете, чакаш прав секретарката да си свърши работата. Унизително! В стаята на счетоводителя стол до стол, мека мебел, дивани, кресла....А в учителската стая няма къде да седнеш в междучасието, не могат учителите да се разминат, а огромна врата води към празната достолепна зала на някогашнота учителска стая на истинските, достойни някогашни учители,още стоят шкафовете с подвързани в кожа книги в големите библиотеки. Тази огромна зала стои заключена. сякаш сегашните учители са идиоти, които нямат нужда от 5 мн тишина, почивка и спокойствие. Ако имаш свободен час се чудиш къде да се дянеш да си провериш контролни, тестове, писмени работи, да почетеш нещо. Преди да се пенсионирам пуснах подписка, да искаме столове, шкафчета, да се отвори голямата зала за учителите. Подписаха се 10-15 души за ужас на ръководството. Аз бях привикана при директора, естествено, с другите също се водиха разговори, сякаш сме дигнали бунт. Брожението завърши с частичен успех- вратите на учителската стая не бяха отворени.
Ето това е положението в българското училище. През година-две те местят в друга стая, всички еднакво мръсни и с изпочупени маси и столове. Миеше се само коридора от прислужниците. Вътре някои от учителите, на пръстите на едната ръка се броят, циклиха паркета,боядисваха стените на класните стаи, купуваха пердета и щори...но за това никъде не се спомена никога.Награждавани бяха други учители, с добри атестации и заплати бяха други..
(из спомените на посткомунизма в едно българско мъчилище за деца)
Мария Василева
Публикуване на коментар