Нещо като фейлетонче по повод назначението на новия министерски кабинет и моето неназначение за министър на образованието

Попадам тая сутрин на публикация с интригуващо заглавие Ето министрите от кабинета „Близнашки“ - аз и с професор Близнашки съм приятел във Фейсбук, абе аз май със сума ти влиятелен народ съм приятел, и с Борисов съм приятел даже; да, със самия Бойко съм приятел, требе и аз да съм станал нещо като "публичен фактор", тъй да се рече, знам ли?! :-) - и със свито сърце отварям страницата: дали пък нема да забележа най-после и моето име там, знаете, аз кандидатствах за скромния пост, за най-хилавото кресло на министър на образованието и науката. И като отворих, какво да видя, най-лошите ми предчувствия се оправдаха: не, нема го моето име, друго лице и станало министър на просвещението, онази, политоложката Коларова, нали се сещате коя е? Срамота! Немам нищо против нея, но мен г-н Президентът пак ме е подритнал, пак се е направил на ударен, пак не е видял моята кандидатура - нищо че е най-подходяща за тоя пост! Не съм очаквал от Вас такова неуважение, драги ми г-н Президент, ще ти го кажа открито, пък ако щеш ми се сърди! Аз винаги казвам каквото мисля и то "право куме у очи", не умея да лъжа, там ми е на мен проблемът. Та значи като прочетох тази скръбна новина седнах и веднага написах до приятелите си във Фейсбук следното най-искрено и спонтанно изявление по повода; ето какво написах там, излях си направо целото сърце:

Ето, факт, пак не ме назначи за министър на образованието и науката г-н Президентът! Тюх, да му се не види макар, не им върви на скромните хора като мен! Ето на мен не ми провървя, ала има оправни хора, които успяват да се уреждат, тия неудържимо пълзят към върховете на държавата. Нямам предвид тия именно министри, а говоря по принцип как стоят нещата у Нашенско, у Българията де. За това говоря. Факт. Как пък успяват да се подмажат някои хора, та така успешно израстват нагоре бе, ето това ума не ми го побира?!

Ще ми се наложи да поразсъждавам по този прелюбопитен въпрос около психологията на настъпателния кариерист у нас, която му гарантира доживотно растене и проперитет. Как ви се вижда тая темичка, става ли за мислене, за писане, за обсъждане? Или вий си ги знаете тия работи? Вий сигур също сте от оправните хора, дето растат, знам ли ви какви сте? Аз пък съм от ония, които не могат да се подмажат на никоя власт, ето, толкова пъти "наште" бяха на власт, а аз все не можах да се провра до някое топлично кресълце, та да усетя и аз какво е да си "голем човек", "уважаван човек" и пр. Щото у нас тия, дето са биле на власт, дето веднъж са станале от "големото доброутро", тия, дето са се поотъркале у властта, тех ги уважават всички докато са живи. Е, да не ги уважават, но поне им завиждат, а това е почти същото.

Та ще понапиша нещичко тия дни по таз тема тия дни, ако не забравя, именно за психологията на нашенския напорист кариерист, от такива бъка по наште партии, ама вий и това ли не сте забелезале? А ми се ще да покажа също така и защо такива като мен хора, именно честни, искрени, дето не залагат на интриги, на задкулисни натегации, които се гнусим от подлизурството, които предпочитаме да играем на честно, на открито, нам изобщо не ни върви! Ето, аз сам си се предложих за министър, е, верно, станах за смех, орезилих се целия, докато съм жив ке ми се подиграват, че сам се предложих, но не действах като другите, дето тайничко се подмазват, пълзят, навират се, бутат се с лакти, ама незабележимо, ето тия успяват, какви ли не стават, все растат ли растат! А пък аз не можах да стана дори най-прост директор на гимназия, какъв ти директор, мен даже и от най-простото ми учителско место ме уволниха и го дадоха на по-оправни от мен пора, те мигновено го налапаха като мен ме уволниха и оттам!

И ето, останах без работа, та затова се принудих да се самопредлагам за министър; предложих се, понеже чух, че учените хора казвале и признале накрая, че требвало за министър на просвещението най-сетне да се тури не някакъв велик в абстрактността и грандиозността си университетски преподавател, а един най-обикновен... учител, щото последният е запознат с работите, пък и щото средното образование, както и да го разглеждаме, е гръбнака на образованието изобщо. Е, предложих се, надявах се нашия тъй скромен и човечен президент най-сетне да ме забележи, да се позасрами, да ми даде туй място, ама дръжки, забелеза ме, ама друг път! А можеше да ме забележи, щото много ме бива за туй министерство, сичко знам за българското образование, разгадал съм, дето се вика, сичките му тайни, и книги съм написал по тия въпроси, и цялостна практично насочена философия и стратегия на промяната в образованието съм разработил! Е, разработил съм, ама обърна ли ми някой внимание когато се търсеше министър на образованието? Обърна ми, ама дръжки!

Е, турил е президентът за министърка на образованието тази дама, Коларова ли й беше името? Нищо де, нека да бъде тя, щом има това самочувствие, че ще се справи, ама, да ви кажа, не вервам да се справи, не ми се вижда чак толкова напреднала в тая сфера. Тя си е политоложка, това е съвсем друго, а аз живота си дадох за българското образование - и нищо, нищичко не получих, само едни ругатни, само едни плюнки: ами съгласете се, че е крайно несправедливо това, що мълчите като пукали?! Карай да върви, така стават нещата у Нашенско, тия, дето сме скромни, ала истински талантливи, нас ни пренебрегват, то затова май и толкова сме процъфтели де, прецъфтели сме даже, ама сме процъфтели толкова, колкото може да процъфти един налъм, турен в буркан с вода! (Тоз пусти байрадойралинов налъм не ми излиза от главата, не знам защо е така, но все за него зех да пиша напоследък?!) В тази връзка, понеже съм възнагъл, това пусто министерстване ми е влязло у главата, ето сега ми хрумва една друга идея, не по-малко скандална: като не можах сокол да фана, стига ми и птичка, врабченце у ръката! Ето какво ми хрумва в тоя момент щот железото се кове докато е жежко:

1.) Да пиша едно открито и пределно откровено при това писмо до г-н премиера Близнашки, он също е учен човек, имащ отношение към образованието, до г-н Президента също може да адресирам писмото си, и непременно ще го адресирам и до г-жа новата министърка на образованието и науката, е, отне ми поста, не е много честно, ама и ней ще пиша, аз съм благороден и великодушен човек. И ще им кажа в туй писъмце цялата истина за тоя "ресор", щото не вервам чат толкова много да са мислиле они по тия въпроси колкото съм мислил аз.

2.) Ще се предложа пак сам - то ако чакам някой друг да се сети да ме предложи, ще има да чакам до кукуво лято?! - та ще ми се наложи пак сам да се предложа, ама тоя път за заместник-министър по средното образование. И ще обясня, че го правя не заради себе си, не заради пустото кресло, а заради доброто на българското образование, заради доброто на дечицата, дето проклетата образователна система, дето си стои неразградена още от 50-те години на ХХ век, ги тормози така жестоко, убива им интереса към ученето и прочие! Да, за това се предлагам, таваришчи, за заместник-министър на образованието, а не за нещо друго, мерзавци неедни, дето пак ще ми се подиграете като прочете този мой текст!

Да, знайте, че и у Нашенско има парадоксални хора като мен, дето се вдъхновяваме от некакви ценности, дето не ламтим за постове заради самите кресла, а защото имаме съзнание за дълг, да, затова именно се видях принуден да се самопредложа и за министър, а сега ето и за заместник-министър. Ще се самопредложа за заместник-министър не за друго, а от съзнанието ми за дълг! Разбрахте ли? Има и хора като мен все още останале у Нашенско, да знаете и това, пък колкото си искате ми се смейте: майната ви най-после, щом се смеете толкоз!

Хайде стига, че се унесох малко. Или повечко. Ама ми е болка тоя въпрос на сърцето, ето, наложи се да дам необходимите разяснения. Щото откак дръзнах да се самопредложа за министър всички мигновено се погнусиха от мен, благочинно се отдръпнаха, възприеха ме като крайно нагъл или направо луд човек, с когото е унизително да имаш някакво вземане-даване. И всички ммъкнаха! Млъкнаха упорито, както оглушително даже се мълчи у Нашенско - когато некой човек се дръзне да се бори за едничката правда! Никой не си мръдва и малкото пръстче за да го подкрепи, не, всички мълчат като онемели и като оглушели! Станах, дето се вика, за резил, пишман станах, а аз, както, вервам, разбрахте сега, го направих, воден от най-светли и възвишени дори мотиви и основания.

Но кой да ми ти разбере това, кой да ми го признае, кой пък и да ми поверва?! Нали у нас си се знае, че сите са мерзавци, явно и тоя Ангел Грънчаров нека да не ми се прави на толкова особен, и он требе да е мерзавец, нали така си помислихте, признайте си де?! Знам, че стопроцентово тъкмо това сте си помислиле, а ако не сте си го помислиле, най-много да сте си помислили, че съм превъртял, нали това поне си помислихте?

Знам аз, неслучайно се занимавам с психология от много години, сичко знам аз, от мен никой нищо не може да скрие. Да се пофаля сам аз, че да чакам некой друг да ме пофали е все едно да чакаш от умрял писмо. То дори и Бойко сам си фали, щото и него, дето така неистово го фалят, авно не успяват да го пофалят както требе...

Хубав ден ви желая! Не ми се смейте прекалено, а помислете поне малко. Вервам не сте малоумници и сте разбрале що ви написах тоя път. Бях пределно откровен! И вий бъдете такива и може некой ден пък да почнем и да се оправяме - щом и когато почнем да играем изцяло начисто! Дръжки, ще почнем да играем начисто, ама друг път! Ний си знаем как се играе, ти нас не ни мисли за такива чак балами и бунаци...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo