В общества като нашето, в които свободата е "нежелана гостенка", няма как да има здрави морални представи за нещата от живота

„Мнозина се занимавахме с търсенето на някакъв център на морала в мозъка или някаква конкретна система, отговорна за нравствеността ни“ – споделя ас. Лиан Янг, ръководител на The Morality Lab в Бостънски колеж. „Оказва се обаче, че моралът не може да се локализира в една определена област или група от области на мозъка, а е навсякъде, изпъстря всички аспекти на живота ни и затова заема толкова много пространство в мозъка ни.“

Така че „корен на злото“ не съществува. По думите на ас. Джошуа Букхолц от Харвард, по-скоро „при проучванията на вземането на морални решения установяваме, че съществуват множество различни пътища, по които се стига до антисоциалното поведение.“

Според него, ако искахме да създадем престъпници, с антисоциално поведение, науката за мозъка би могла да предложи част от рецептата – да са свръхподатливи на стимулация с наркотици, секс и социален статус, колкото по-незабавна, толкова по-добре. „Друго нещо, което бихме заложили у тях е неспособност за формиране на представа за последиците и цената на действията им“ – допълва той. „Със сигурност бихме увредили способността им за проява на емпатия към други хора. И категорично бихме ограничили способността им за регулиране на собствените емоции, особено на негативните емоции като гняв и страх.“

...

Нещо дава на късо, но защо и как? (Galina Lacheva сподели от Daniel Petkov)

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Интересно е, че тези учени били търсили област от мозъка, отговаряща за... морала, докато ако бяха що-годе философски и психологически образовани щяха поне да знаят, че по начало моралът би следвало да се търси не в мозъка, а в душата! Но прехвалената наука по тия въпроси следва да мълчи - по причина, че те не са от нейната компетентност. А за това как се стига до асоциално и аморално поведение аз си имам своя теория; как обществото създава зли, пропаднали човешки типове мога да го обясня по своя си начин.

Всичко тръгва от фундаментално сбърканите човешки представи за нещата. Ето, търсят морала в мозъка, а той не е там, той е характеристика на душата на човека - докато мозъкът е орган на тялото на човека, наистина най-важният, имащ някакво отношение към душата, но той принадлежи на една друга вселена. На тази база вече произлиза цяла една поредица от фундаментално-сбъркани постановки (разбирания, представи) за нещата, които в своята съвкупност водят до това, че с успех произвеждаме въпросните аморални типове, а много рядко се раждат автентични, пълноценни човешки същества и личности. Цялата работа е да се разбира във вярната посока как се ражда личността в истинския смисъл - тъй като това всъщност е истинското раждане на човека, раждане на човека именно като човек. Когато човекът не успее да се роди в истинския смисъл като човек, той тогава дегенерира и става... животно. Но едно много опасно животно става човекът без автентична в човечността си душа, човекът без морал - или с уродлив "морал" - и пр.

И възпитанието в семейството, и училищното "възпитание-образование" на младите в обществата, в които са фундаментално сбъркани представите за нещата, е поставено на невярна основа, е фундаментално сбъркано, то именно и бълва въпросните непълноценни, но уродливи по отношение на развитостта на човечността си същества. Примерно би следвало от всеки да се знае - то това нещо е така очебийно ясно и просто, че по него изобщо няма смисъл да се спори, просто е глупаво да се спори! - че без свобода, без избор просто няма как да има морал, щото без свобода и без избор няма как да има и съзнание за вина; като го поставиш човека в условия, в които той не може да избира, такъв човек няма как да привикне и да носи отговорност за поведението си. В общества като нашето, в които свободата е "нежелана гостенка", няма как да има здрави морални представи за нещата, няма как да възникнат достойни, суверенни, носещи пълната отговорност за себе си и за своя живот личности. Ние сме "запушили" единствения канал, от който може да дойде онази духовна енергия, която е потребна: за да се роди автентичната, здрава, суверенна, достойна, сиреч морална или още по-добре казано човечна и човешка личност. Пък после се чудим защо обществото ни пребивава в ужасен, в страшен аморализъм, който е налице във всички до една сфери на живота, именно образование, човешки отношения, политически живот и къде ли не още, абе направо навсякъде! Излиза, че при кардинално сгрешената, изцяло погрешна постановка на въпросите (именно отказа от свобода, недопускането на свободата, разглеждането на свободата като нежелана гостенка и пр.) с неизбежност става това, което именно става, което не може да не стане, въпреки че е така ужасно; българското образование е приклещено в една система, която е възможно най-ефективна в едно-единствено отношение, а именно: да развращава, да деморализира младите, да ги прави не просто нравствени уроди, без съзнание за чест, достойнство, без съзнание за лична отговорност, без гражданско чувство, но тази система бълва и произвежда хора непълноценни във всяко едно друго отношение, именно неспособни да мислят, с ужасно увреден умствен "апарат", хора безчувствени, хора безволеви, хора в крайна сметка нещастни, защото такива хора няма как да си изработят една порядъчна скала на ценностите, да си подредят по приемлив начин и представите за нещата, но и да си устроят също така и живота по подобаващия начин.

Схващате ли сега колко е потребно да се мисли в тази посока, за която аз безброй пъти съм казвал и писал, че е единствено вярната и продуктивната, а именно: нашето образование и възпитание по-скоро всекидневно вреди на младите, отколкото с нещо да им помага, по-скоро всекидневно ги деморализира, превръща ги в скотове, ала не в автентично мислещи и в автентично живеещи човешки същества; а е аксиома, че без свобода за човека няма нищо истинско и здраво, всичко е опорочено, е поставено на невярната основа. Но тъкмо свободата у нас, казах, не просто е гонена, неприемана, не просто за необходимостта от нея у нас най-много се спори, нещо много повече: свободата и свободните хора у нас също така биват най-безжалостно преследвани, тормозени, гонени, дори направо убивани (примерно, като ги поставят в толкова ужасни условия, че тяхната психика да рухне, сиреч, да станат психично увредени хора, които после така радушно биват тикани в психиатриите!). У нас искаме всичко да е поставено на възможно най-погрешните основи и да бъде тъкмо наопаки на правилното, на истинското; искаме, предполагам, на инат да докажем на целия свят, че можем да оцелеем като правим всичко наопаки на длъжното, на потребното, на правилното, на истинското. Е, оказа се, че няма как да изумим света, няма как да докажем, че е възможно да се живее наопаки и на разума, и на здравия смисъл, и дори в противоречие със субстанцията на всички неща, това е просто невъзможно! С глава бетонни стени не могат да се чупят, опитвайте колкото искате с глава да счупите някоя бетонна стена, няма да успеете, а е възможно главата ви, колкото и да е здрава и дебела, в крайна сметка доста да пострада, доста да се увреди. Освен че сме инатливи до абсурд, ний, българите, се славим с това, че българските глави били най-здравите, най-твърдите, най-дебелите, подобно на главите на динозаврите. Е, продължавайте да се упражняване с глава да пробиете дупка в яка бетонна стена: приятно разбиване ви желая!

Ако у нас положението е такова, в останалата част от света работите също не са бляскави, но хората поне не грешат в най-фундаменталните неща, или пък ако грешат, все пак се оставят на интуицията да ги води, а тя е безпогрешен водач. Но цялата работа е, че тия хора от западния свят не са се отказали от свободата така кардинално като нас - нещо повече, доказано е, че от привързаността към свободата на един индивид или на мнозинството на един народ зависи и благополучието, просперитета му. Но ний и за това спорим: какво като американците са така успешни и богати, ний може да сме бедни, ала пък за сметка на това умеем да се радваме на радостите на живота, примерно на кебапчетата, на ракийката, на винцето, на всичките "ей-тия три неща", а пък американците, германците, англичаните, японците, французите и прочие, видите ли, не умеели да живеят, щото били прости дотам, че да допуснат такава една вселенска аномалия, а иемнно... много да работят! Ний не сме обаче толкова прости, ний ще надхитрим, ако требе, самия живот, дори и живота си ще прецакаме, ама българският инат ще просъществува и възтържествува: ще докажем, че само с тарикатлъци може да се живее, че също така и само с лъжи може да се живее, че само с измами, разбира се, може да се просперира, че с едно голо нахалство може да се прогресира, всичките ей-тия неща ще ги докажем! Ще докажем даже и това, че не с разум, а с пълна простотия и откачалщина ний ще постигнем всичко - и ще прецакаме ако требе целия свят, в това число и самите себе си! Виждате ли колко ужасна е моралната бездна, в която пребивава средностатистическия нашенски бабаит и пич, който именно е образцов продукт на една в корена си сгрешена и извратена образователна, възпитателна, политическа, психологическа и прочие система на живот!

За да бъде кратко разсъждението ми както обещах, за да спазя това свое обещание явно трябва да спра дотук. Темата е огромна, аз много съм мислил и писал по тия въпроси, и то съм мислил и писал по тях не като "кабинетен учен", дето всичко "изсмуква от пръстите си", а съм мислил и писал като човек, който цял живот на дело се е занимавал точно с тази работа, с образование и възпитание на младите, всичко съм извел, така да се рече, от живия живот, от практиката, от опита, разбира се, наложило ми се е много да мисля, да търся, да експериментирам и пр. Празни приказки нямам табиета да говоря - както това обикновено се прави у нас. Е, за всичко, което съм направил, получих гореща благодарност: бях уволнен, бях изхвърлен от системата, системата мен ме обяви за "пълен некадърник", за "абсолютно негоден", за какъв ли не; да, аз наистина съм такъв от гледната точка на системата, в нейните очи аз не мога да бъда друг, нещо повече, аз при това съм не просто много вреден, аз съм даже и опасен човек! Правилно системата ме е оценила като такъв, дъвка ме, дъвка, пък ме изплю, щото май се оказах костелив орех. Всички хора у нас, които са свободолюбиви, които са отдадени на свободата, които носят в себе си един свободен манталитет, един манталитет на свободен и отговорен, на достоен човек, са безусловно и опасни, и вредни, и ненужни, те, както казахме, са нещо като аномалия на фона на царящата нравствена разруха и пълна и индивидуална, и най-вече общностна безпътица.

Тъй че нещата, както виждате, и у нас все пак са си на "мястото", само дето, както казах, у нас всичко е тъкмо наопаки - на това както трябва да е. И затова има ли за какво да се чудим защо сме не само най-бедни, но и най-унизени, най-непълноценно живеещи, най-объркани, най-кухи в душите, пребиваващи в състояние на тотална безнадежност и безперспективност. У нас е така: всичко, що е годно за живот, що става за живот, което не е съвсем опорочено, що има някакви таланти, което е успяло някак да опази човечността си, що има известен потенциал, то именно бяга в чужбина, то по този единствено достъпен начин се и спасява, то гледа да не опропасти бъдещето си като остане тук; а какви, прочее, са ония, които остават?! Как какви са, ами ясно какви са: жертви са, какво друго да бъдат. Или са жертви, или са мъчители на жертвите, то трета възможност няма. Е, повечето са благоразумно-хитри и гледат да се уредят при тарикатите, при мъчителите на жертвите, правят нужното да се наврат у властта, при душманите на човещината, при ония, които всичко прецакват и на всички вредят. Така стават тия неща у Нашенско.

Хайде да спирам, че ще ми се смеят пак, че уж съм бил обещал накратко да взема думата, пък съм се олял бил в... "празнословене". Сега сфащате ли защо така ме наричат някои таваришчи-комуноиди, дето дежурят в блога ми и неуморно ме учат как било правилно да мисля? Майната им на тия мижитурки и шушумиги! Е, простено им е, такива друго да правят и не могат; какво, да чакам от такива да ме похвалят ли? Глупости, та нали ще умря от срам ако точно такива почнат някой ден да ме хвалят. Нека да ме плюят, нека да се дърлят с мен, нека да ме ругаят тия комуноидни гниди - така всичко е както трябва да си е.

Бъдете здрави, нека хубав да ви е денят! Бъдете и човеци, ако искате де, то това не е вредно: не се бойте толкова много, че ще се прецакате ако станете човеци! бъдете личности най-вече, но първо направете нужното да разберете как се прави това - това може да стане като се запишете в моя курс, търсещ истина по въпроса Как да стана пълноценна личност? Скотове колкото щеш у нас, виж, човеците, личностите са кът. Дали да не взема и да запаля един фенер като оня същия, лудия Диоген, да тръгна със запален фенер направо през деня по улиците, сред хорското мнозинство и аз като него да почна да викам:

"Търся човека! Къде е човекът? Не виждам човека!"

Аз сега съм "безработен", имам много време, дали да не взема пък наистина да направя тоя сеир? С фенера на Главната улица на Пловдив, какво ще кажете, да го сторя ли туй шоу? Или пък като Сократ да почна да водя философски диспути на същата тая Главна улица в Пловдив - както ме посъветва тия дни една така проницателна жена, инспекторката по философия в Пловдив, която ми рече:

"Какво искаш да работиш в държавно училище бе, я си вземи като Сократ да преподаваш философия там, на агората, на улицата преподавай, защо ти е да преподаваш в училище, то училището е за такива като нас, дето стриктно изпълняваме инструкциите, а ти щом искаш да се правиш на "свободен", щом искаш да бъдеш някакъв си там "пловдивски Сократ", ето, моля, иди си на улицата и преподавай колкото си искаш, а пък в нашите училища такива като теб нямат работа, разбра ли, мизернико неден?!"

Комай точно това ми каза тая инспекторка, благословена да е, тя ми отвори очите! Ох, да тръгна по улицата като Диоген с фенера, става ли? Или като Сократ да се изперча да правя философски диспути на Главната улица, на агората в Пловдив? Ще го направя като едното нищо, що пък да не го направя? А като ме натикат в психиатрията, вие лично ще ми идвате ли тогава на свиждане?!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo