Дискусия за живота и смъртта, за така потребната ни философия на живота, без която няма смисъл да се живее

По публикацията Поставяне на казус: защо талантлив, свръхбогат и световно известен човек е способен да се самоубие на 63 години? се появиха много коментари: 89 на брой до този момент, и в блога, и във фейсбук. Сред тях има забележителни анализи, изключително смислени и интересни, тия хора много ми помогнаха да напиша обещаното свое философско и психологическо есе по същия този проблем, което тия дни, живот и здраве да е, ще гледам да завърша. Темата е безкрайно важна в един човешки смисъл, тя е свързана с оня "основен въпрос на философията", който Албер Камю навремето постави, а именно: заслужава ли си да живеем живота си, на какво основание решаваме, че трябва да живеем, да носим с ясно съзнание всички усилия по живеенето; щото ако не можем да отговорим задоволителна на въпроса защо живея, ако "абсурдът на съществуването", неговото безсмислие, позволим да ни обхване или овладее, ако изпаднем в пълна дезориентация по тези въпроси, то тогава всичко отива по дяволите - и вече нищо не може да ни спре да се самоубием, да се лишим сами от живота (Камю е атеист).

Та наистина си заслужава да се мисли по тези безкрайно важни за всеки жив, живеещ и искащ да живее човек въпроси; ние трябва ясно да разбираме смисъла, следва решително да сме направили фундаменталния избор, благодарение на който неслучайно, а с пълна яснота пребиваваме в живота. Тази тема ме занимава от много години, много книги написах все по нея, дори само заглавията на основните ми книги илюстрират това, че темата за живота е най-важна, е водеща в написаното от мен: Животът на душата беше първата ми публикувана книга, след това последваха книги със заглавия Тайнството на живота, Преследване на времето, даже най-основната ми книга, в която съм изложил философията си, тя именно е лекционен курс по философия, носи заглавието Изворите на живота, пък и книгите ми, имащи за тема свободата, да речем книгата със заглавие Изкуството да се живее или онази другата, наречена Универсумът на свободата, пак наново и наново разглеждат темата за живота. Както и да е, ето сега коментара на един човек, който много ме впечатли, решавам да го публикувам отделно, като все пак ви препоръчвам да се запознаете и с другите коментари, те заслужават подобно внимание; та ето сега какво пише г-н Пламен Новаков:

Г-н Грънчаров, актьорът Р.Уилямс е страдал продължително време от тежка депресия. Това е клинична депресия, която е много тежка. Не е депресивно състояние, което даже стана модерно и всеки трети се оплаква от такова щом изпадне в отчаяние.

Лично аз страдам от това заболяване вече 25 години и мога да го опиша по-подробно. Заболяването протича на фази. Може да има ремисия дълги години, след което отново да изпадне във фаза. Когато болният е в състояние на тежка депресия нищо не може да го убеди, че живота има смисъл. Има дори психиатри с това заболяване, които цял живот работят това и много добре знаят, че това състояние винаги отминава, макар че след това отново повтаря, но все пак преминава. И въпреки това тези доктори изживяват състоянието като невежи.

Просто искам да се изразя по-образно. За сравнение, когато баща ми почина аз бях в поредната средно-тежка депресия и това състояние на подтиснатост беше образно казано 20 пъти по-тежко от мъката по баща ми. Друго сравнение е, все едно, че са ви стиснали примерно ръцете с менгеме до степен, че да предпочитате да ви ги отрежат - и така това състояние да трае примерно месеци. Все съм си мислил, че с големи дори кокаин човек може да подтисне тежката депресия. Допускам, че близките на починалия може да не искат да разгласяват, че смъртта е настъпила от свръх-доза. И малко клюкарски, не съм чул за друг такъв случай, седнал човек да се обеси с колан. Би трябвало да увисне на нещо.

А относно Вашето състояние, да не изпадате в отчаяние въпреки обстоятелствата, които споменавате, смятам, че във Вас има живец. Просто имате много силна интелектуална енергия. Човек може да се храни с хляб и сол и пак да бъде много щастлив. Това е психично състояние. Колкото и странно да звучи, човек може да живее в кашон и пак да се радва на живота по своему. При Вас тъгата или мъката да го наречем идва от това, че сте неразбран в обществото. Недооценен. С Вас се гаврят, по-просто казано. Но при такива случаи интелектуалеца реагира с обратна реакция. Вместо да се отчае и да се обеси, което също е обяснимо и много хора го правят и в момента в България докато пиша тези редове, та интелектуалеца още повече се амбицира и му нахлуват още повече творчески сили.

Но това, което пиша са само букви. Положението е много сериозно. Но изход има. Ако трябва временно може да работите някаква посредствена работа, която не е нито добре платена, нито пък да се иска специална квалификация. Но Вие трябва да имате кръг от съмишленици и ученици, които да имат грижа да Ви издържат. Това за мен е самата истина. Някога философите са давали частни уроци по мъдрост. А сега един час при психотерапевт струва от 40 до 50 лв. за сравнение.

Може още много да се пише по темата, но е редно Вие да си го напишете.

ПОСТСКРИПТУМ: Има още много удивителни изказвания на коментиращи, ето примерно още едно, ето какво пише г-жа M. Prodanova:

Има единици хора или човеци, които постигат всичко в преходния живот. Всичко суетно и неистинно... независимо колко истинско и нужно изглежда това, което е в света. Разбират, че всъщност са постигнали "НИЩО". Това са тези с необятните сърца. Хора виждащи страданието... безсилието... суетнята на всички забързали се към преходното - същества наричащи се хора... стремящи се за още преходно, а всъщност постигащи същото това нищо. Тези "човеци" са "личности", отчаяли се от факта, че са дали целият си живот за едно голямо "НИЩО". А всеки изпаднал в отчаяние... не виждащ изход... е способен да сложи сам "КРАЙ"...

Това пише г-жа М.Проданова. Разбира се, възниква любопитният въпрос: а наистина край ли е "краят", който самоубийците си мислят, че постигат, смъртта изобщо "абсолютен край" край ли е или с невероятно коварство е само един преход към нещо, което е още по-проблематично от "този живот"? Темата, вижда се, е безкрайна по своите дълбоки смислови, екзистенциални, човешки, психологически, нравствени и всякакви други измерения. Тя съвпада с философията като цяло, която няма как да е нещо друго освен в крайна сметка една философия на живота. Но за тия въпроси ще пиша пак и то, да се надяваме, съвсем наскоро. Хубав ден ви желая! Животът е прекрасен, вярвам, сте забелязали това! Стига, разбира се, лично вие да не сте един кух, празен човек, един мерзавец, подлец и пр., каквито доста щъкат наоколо - за да ни вгорчават, доколкото поне могат, живота, да ни развалят задоволството от това, че сме живи, че сме свободни, че сме достойни човеци и пр.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo