Системата на тираничната посредственост - и на триумфиращата некадърност

Поставих една тема за разговор - виж Покана за разговор по философска, сиреч важна човешка тема - и дори по нея набързо проведох кратко нощно обсъждане с дежурния по блог оплювач. Ще ми се обаче да кажа още нещичко по темата, един вид да развия малко идеята или тезата си.

Вчера в един съвсем спонтанен видеокоментар подхвърлих - виж: Размисъл за разни неща, но най-вече за това защо талантливата личност е така неприятна за посредствеността - своето обяснение за това как въпросната талантлива личност бива приемана в среда, състояща се общо взето от посредствени хора. Разбира се, една теза следва да бъде развита и пояснена по-цялостно, щото общата й форма не е достатъчна. Ясно е, че принципът на разбирането е водещ, но и конкретизацията си има своето значение. Т.н. "колективи" у нас - а това са всъщност групите, малките общности, екипите, нека да използвам и тази дума - обикновено се състоят от всякакви хора, повече или по-малко способни или пък неспособни. Неспособните за едно са способни за друго, пример, некадърниците в работата са обикновено велики интриганти, те са безкрайно надарени в правенето на простотии, в завиждането, в злобеенето спрямо кадърните. Всеки за нещичко е кадърен, важно е да се разбере за какво всъщност и наистина е кадърен. Има "таланти", които не са кой знае колко престижни и затова трябва да бъдат крити. Примерно лъжците полагат огромни усилия да не се разбере колко струват, често успяват да заблудят много наивници, но що-годе правдолюбивите хора ги надушват веднага, тук никакво криене не помага - дотам, че сякаш на челото на всеки лъжец е написано с големи червени букви "Аз съм един лъжльо!". С неискрените, завистливите и прочие хора работите стоят по абсолютно същия начин.

Та мисълта ми беше, че неизбежно има всякакви хора, а пък всеки си има дарования в една или друга посока, положителна и отрицателна. Виждате, че се старая да бъда пределно ясен, с оглед да бъда разбран правилно от всеки. Е, на някои няма да им хареса това, което ще кажа, но тия неща са неизбежни. Аз не пиша за да ме харесат всички, а да помогна на повече хора да се замислят по темата. И сега какво става когато в една такава обичайна среда се появи един що-годе наистина талантлив човек?

Тук голямо значение има това колко струва т.н началство, ръководителят, собственикът на фирмата, управителят и пр. Ето, идат избори, нека да поставим въпроса и така. Щото и цялата страна е една голяма общност, а просперитетът й много зависи от тия именно човешки отношения вътре в общността. Трябва да внимаваме какви хора поставяме начело, да ни водят и пр. Аз съм писал за тия неща още навремето в книгата си УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството"), но сега ми се ще да отида по-нататък в развиването на темата. Всъщност това есе, което сега почвам да пиша, може да се включи в книгата с условно заглавие ЖИЗНЕНИ СТРАТЕГИИ, която е по проблемите на личностното израстване - една книга, която пиша и за която мисля отново напоследък; просто е време да я допиша и да я представя пред съда на читателя. Та нека в тази връзка да развия мисълта си по-цялостно.

Чел съм навремето, че Наполеон Бонапарт - самият той, безспорно, е един военен гений, е един изключително надарен човек, е богата личност от голям калибър - се обграждал все с най-талантливи хора, от всякакви области, без изобщо да се страхува, че някой може с нещо да го засенчи. Около него се струпва по време на управлението му интелектуалният, личностният елит на Франция - и затова постиженията му са така големи. Той дал пълна свобода на тия таланти около него да работят и често се интересувал от това докъде са стигнали в работата си. Примерно, най-големи учени по негово нареждане разработили Гражданският кодекс, Code civil или Наполеоновият кодекс, с право наречен Code Napoleon. Вече на Света Елена императорът ще напише, че това е най-голямото му постижение, което няма да бъде забравено никога. Та той, виждате ли, бидейки сам необичайно талантлив човек, ценял талантите, успявал да ги вдъхнови за постижения, за творчески изяви, е, точно по този начин може да бъде постигнато нещо велико. Правете си сметката какво ще се получи с една организация, пък било то и държава (особено), ако начело й застане един некадърник или простак. България повече от 30 години си имаше за държавен ръководител точно такъв - и още не може да забрави "великите" му постижения. Времето на управлението му било "бляскаво" - твърдят безумните, не знаещите какво говорят носталгици. Велики бяха единствено глупостите, които бяха направени в това време. И много велики престъпления бяха направени тогава. Всичко зависи от оптиката, от която гледаме на нещата, от позицията, през призмата на която съдим. Зависи от това какви сме, колко струваме самите ние. Б.Борисов без капка неудобство открито говори, че се бил възхищавал от правешкото... чудо ненагледно и незабравимо. Това много говори за ония, които разбират.

Безспорно е, че некадърникът, поставен за ръководител на една организация, ако като капак на всичко е и прост, ако е и малоумен (то тия неща обикновено си вървят в комплект), няма начин да не се обкръжи с некадърници, със себеподобни. Той поставя на ключовите постове пак такива като него. Такива са способни да съсипят и най-цветущата, най-напредналата, най-елитната организация за броени месеци, да не кажа дни. Фатално е некадърници да бъдат поставяни начело на каквато и да било организация, особено пък начело на една държава. Същинска напаст са некадърниците, на които някой идиот е дал власт. Те са способни всичко да съсипят в най-кратки срокове. Те друго може и да не умеят, но виж, да съсипват могат, ох, как го могат те това! Там е техният талант, в съсипването! Всичко могат да съсипят, няма нещо, което да може да им се опре - и да не бъде съсипано. Повтарям, тия са същинска напаст за всяка една организация, имала злочестината да бъде оглавена от некадърник.

Некадърникът на власт умора не знае във вреденото, в съсипването. Той, казахме, друго не умее, той умее само това. Най-важното, факторът, при това решаващият, който води до провал на такива злочести организации, оглавени от некадърник, е това, че за кратко време некадърникът на власт успява да се разправи с всичко онова, което е що-годе кадърно. Некадърникът има нюх към тия неща, той веднага надушва кадърните и прави нужното да ги елиминира, да ги "обезвреди". Защо са така вредни кадърните хора за организациите, начело на които стоят некадърници ли? Ами то е близко до ума защо е така. Помислете малко. Та нали властващият некадърник, сравнен с кадърен човек, ще бъде непрекъснато възприеман и оценяван точно какъвто е, именно за некадърник - а това за него е съвсем неизгодно?! Нали некадърникът трябва да бъде обожаван от обкръжението си, как да стане това ако в това обкръжение има някакъв талант - та извратеността да лъсне ли? Не става, нали? Затова властващият некадърник прави нужното да разгони набързо всичко що е кадърно, обкръжава се с благославящи го за милостта му некадърници, щото наистина на пиедестала в такива организации трябва да стои самата некадърност, въплътената, така да се каже, некадърност. Гениалната в некадърността си некадърност требва да е начело в такива осъдени на неминуема смърт организации или институции. Осъдени са на развала, упадък и сгромолясване тези организации по простата причина, че са имали злочестината начело в тях да бъде поставен един некадърник. Затуй, в скоби казано, обществата, които просперират, го правят защото са устроени така, че в тях всеки си намира заслуженото място. Некадърниците там не просперират както е у нас. Там просперират талантливите, там талантливите ги търсят, дето се казва, със свещ - и щом ги намерят, веднага ги поставят на подобаващото място. Чувал съм, че в Америка например разните форми и корпорации дебнат талантливите още в колежите и в университетите и правят нужното да ги привлекат към себе си, давайки им стипендии и пр. Америка затова е първа във всяко едно отношение: щото в нея талантливите дирижират положението. А талантливите хора се обкръжават с талантливи. Затова, не за друго, Америка е станала нещо като "смукачка" на... мозъци! "Смуче" ги, привлича ги от целия свят. Талантливите хора затова са толкова привличани от тази велика страна. Некадърниците си имат други идоли. Имат си за идоли други страни. Някои, чувам, се покланят на Русия, където от векове да си личност, особено пък талантлива, е същинска прокоба. Е същинско проклятие. Същото като у нас е в Русия в туй отношение. Българският гений нали знаете какъв е? Завистта - как да не знаете поне това?!

И тъй, когато некадърник вземе властта в една организация, тя мигновено се плъзва към провала. Няма как да е иначе. Некадърникът може да не спи, но първата му работа е да разкара всички що-годе кадърни хора от тази организация, щото кадърните в нея са вече опасни - и вредни. Казахме защо е така: защото сравнен с кадърния некадърникът изпъква именно като некадърник. Затова не трябва да има нещо, с което некадърниците да бъдат сравнявани. Когато в една организация всичко кадърно бъде изгонено, когато в нея се възцари некадърността и тя си осигури потребната й хегемония, тогава възниква неописуема идилия, в която вече стахановското социалистическо състезание се свежда до това кой е по-голям некадърник, кой е по-голям подлец, кой е по-голям мерзавец, кой е по-голям подлизурко пред началството, кой е по-голям тарикат и пр. Защо ли? Ами защото тия неща си вървят в комплект. Няма как един некадърник да не е подлизурко, примерно. Или да не е лъжец. Или подлец. Те тия неща си се съпровождат неотменно. И умен не може да е един некадърник, щото умът вече е белег за кадърност. Он требе да е прост - за да е некадърник в истинския смисъл. И после идва онова прочутото: "Вижте как убаво се разбираме: щот и вие сте прости, и аз съм прост: леле, каква неописуема идилия!". Тия неща, вервам, са ви познати, нали така?

Та почва значи лов на вещици в организациите, където се е възцарила арогантната некадърност. Всичко що е кадърно бива изгонено, щото, казахме, ако има поне един-единствен кадърен човек в тях, всичко отива по дяволите: системата на некадърността таланти не търпи. Талантливите трябва да бъдат смачкани и изплюти, ако се наложи, да бъдат смазани, дори убити. Защо в ерата на незабравимия и непрежалимия комунизъм е бил избит толкова много народ? Ами защото всичко, що е личност, що дразни, що е свободолюбиво, трябва да бъде убито, та да се възцари системата на некадърността, каквато по същината си е комунизмът. Комуна това и значи: царство на некадърниците, на безличните, на подлеците, на калпазаните. Тая дума "калпазани" особено много ми харесва, щото съм я слушал от устата на моя дядо Васил, Бог да го прости: той като говореше за комунистите винаги презрително казваше: "Тия калпазани, тия простаци, тая долна напаст!". Това съм чул от моя дядо Васил - и тая мъдрост след това нито един комунистически университет не можа да я извади от душата ми. Е, правете си сметка защо комунизмът се издъни по всички линии. В него просперираха само мерзавците. Способните хора нямаха друга грижа освен да правят нужното никой да не ги надуши че са способни. Или че са личности. Я някой надуши че си кадърен, спукана ти е работата. Ще те смажат като едното нищо. Личностите в епохата на комунизма трябваше да крият личността си, също така и талантите си. За да не засегнат с нещо комуналната общност, тъй чувствителна спрямо тия неща. Ако е имало изключения, именно талантлив човек да просперира в условията на комунизъм, то това е било изключение, потвърждаващо правилото. В този аспект да поставя крайно неудобния въпрос: а давате ли си сметка какво колосално количество таланти е погубил комунизмът?

Е, сега, ще каже някой, вече сме свободно общество, сега вече не е така. Моля? - ще отвърна - какво казахте?! Не е така ли? Сигурни ли сте че не е? Разбирате ли какво казвате? Ние защо все още сме в това дередже? Ами защото системата все още е такава, че талантлив човек у нас трудно "пробива", трудно се налага, дори и да го е направил, е платил такава страшна цена, че за това даже и не ми се говори. Виж, мерзавците и подлеците у нас се чувстват като... охлюв в стърнище! Това нещо пък съм го чувал от един от моите чичовци, Бог да го прости! Става дума за израза "охлюв в стърнище", не за другото. Той се казваше Георги, да му кажа поне името.

Трудно комуналната психика и съзнание ще бъдат променени у нас. Трябва да минат още десетилетия. Трябва да се породи съвършено друга психологическа атмосфера, друг дух в отношенията между хората. Трябва да стане така, както е в другите страни, именно талантливите да не се страхуват да показват талантите си: сакън, да не обидя, да не засегна с нещо шефа! Трябва да стане така, че у нас некадърници да не бъдат повече поставяни за шефове. За фирмите, за частната собственост това е аксиома: ако искаш да си загубиш парите, назначавай некадърници във фирмата, сложи си за управител най-големия некадърник ако искаш. Майната ти ако ти е толкова акъла. Да, обаче как да стане така, че некадърник-собственик да надуши и да сложи тъкмо кадърен за управител на своята фирма? Тяхна си работа. У нас в тия години на славен преход, в които просперираха предимно... кадърници, ала само в тарикатлъците, в нечестните сделки, в далаверите, в краденето, в лъженето и пр., видяхте докъде стигнахме, нали забелязвате поне това? У нас гениите в мерзостите и в подлостите имат най-големи шансове да заемат възловите места, включително и най-висшите постове в държавата. Виж, кадърните в истинските неща у нас са под похлупак. А настъпателните тарикати и калпазаните преживяват неудържим възход. Така става у нас, нали е така? - нека да не си кривим душата и да го признаем. Как да успеем да развалим някак тази система за просперитет на некадърността, която едновременно е и система за смазване на талантите?

У нас успяхме да изгоним от страната за тия 25 години преход всичко, що е кадърно - цели два милиона българи (!!!) бяха прокудени да си търсят успеха в други, в нормални страни, в които не некадърниците задават тон на живота и отношенията. И продължаваме да пъдим от страната всичко, що е що-годе кадърно и свястно. У нас, вътре в страната, всичко, що е кадърно, първо, бива обявявано за... "ненормално" - у нас наистина норма е да си некадърник и мерзавец, у нас това да си способна личност наистина се възприема като ненормалност! - да, нали знаете още Ботев какво е писал по въпроса? Не се сещате ли? Ето какво, ще ви го кажа: "А у нас свестните смятат за луди!", това е написал българският гений. Това нещо си важи още, а докога ще е така аз не мога да ви кажа. Щом свестните у нас са луди, правете си извода кои тогава са "нормалните".

"Нормална" у нас е простотията, арогантността, подлизурковщината, моралната и личностната деградация у нас, уви, са станали норма. Докато не променим този начин на (с извинение!) "мислене", в който няма всъщност никаква мисъл, дотогава добро няма да видим. Нужна ни е съдбовно коренна промяна в съзнанията, чието ядро е точно това: да почнем да разпознаваме и признаваме некадърника за некадърник, некадърниците и мерзавците да почнат да си заемат полагащото им се място, а да почнем да даваме път на способните, на талантливите. Аз съм учител и с очите си съм гледал как даскалиците у нас възприемат и оценяват като "най-добри" тъкмо най-големите малки мерзавчета, а пък в същото време постоянно хулят всичко онова младо и свежо, що показва някакви признаци на талант и на личност! Да, в образователната ни система също няма място за талантливите, те в нея също биват възприемани като "черни овци" - или като "бели врани", както ви харесва повече. Стига се на моменти дотам, че из училищата най-големи простаци биват смятани и обявявани за... образцови възпитатели на младежта. Директори, инспектори и пр. А пък ония, които имат редкия талант да бъдат автентични възпитатели, биват ругани и потискани до момента, в който или сами не си вземат шапката и не се махнат от лудешката система, или пък системата, за да запази уютното си статукво, като ги смачка хубаво, не ги изплюе бездиханни. Така стават тия работи у нас, вие това още ли не сте го разбрали? Милите, не го били разбрали още! Е, разбрахте ли го поне сега как е?

Страшна работа е, това е положението. Тъжна работа. Така не бива да е, ала е точно така. Доникъде няма да стигнем ако продължим да вървим по този път. Нужна е промяна. Как да започне тази съдбовно необходима ни промяна? - ето това е въпросът на въпросите. Просто е. Ала не щем да го признаем.

Без борба нищо не става. Хубаво е талантливите "единаци", дето витаят като "свободни електрони" в антихуманната система на господстващата безличност, некадърност и на арогантната простащина да почнат да се подкрепят поне малко от малко. Да си подават ръка. Да се обединяват някак. Та да почнат да се насърчават, та да почнат да побеждават страха. Това е много важно, без него нищо няма да стане.

Нека, моля, не се приема горното ми разсъждение в смисъл, че съм бил, видите ли, обявил всички за некадърници, не, не е така, знам, че има доста кадърни хора сред нас, ала те, за жалост, са много потиснати и неуверени. Принудени са да се крият - за да не бъдат разпознати. Щото като разпознаят без жал ги изритват. Казахме защо става така. Затова и повечето мълчат и търпят тиранията на безсърдечните си тирани, кой от кой по-голям некадърник и наглец. Някои даже, за да оцеляват, са принудени да им се подмазват. Срамна работа, ама е така - тече битка за оцеляване и съществуване. На никой не му се мре ей-така, за едното нищо. Макар че личностното утвърждаване, макар че личността като такава съвсем не е "нищо". "Лудост, лудост ви трябва, господа! Без капка лудост Отечество не се освобождава!", това пък се е виждал принуден да повтаря горкият Стамболов, приятелят на Ботев. И днес се налага да се повтарят тия знаменателни думи. Трябва човек "да полудее", та да се освободи от страха. Страхът е най-коварният неприятел на достойнството на човека.

Да спра дотук, че се изморих от писане. Кой ли пък ще ти чете такива скучни "безсмислени трактати"?! Защо ли ги и пиша аз? - да ме пита човек. Е, аз да ги напиша, да си свърша своята работа, пък ако иска някой да ги чете. И никой да не ги чете, поне да ги има написани. То това вече е нещо. Може пък някой да се заблуди и да ги прочете, знае ли се? Може пък някому да му проблесне истината за това как стоят нещата - и от този момент да почне да става друг човек. Идеите са способни да правят такива чудеса. Аз в случая ви разказах нещичко за един малък аспект относно това какво е да си личност - и каква необходима цена плаща човек за този разкош. Друг път, живот и здраве да е, ще продължа. Бъдете здрави! Бъдете личности! Не се страхувайте да бъдете себе си! Този е начинът. Този е и пътят. Успех ви желая! Вие много можете, важното е да го поискате както трябва...

ПОСЛЕСЛОВ: Длъжен съм да добавя, че написаното по-горе няма нищо общо - повтарям: нищо общо! - с моята лична история в едно пловдивско училище, която ви разказвам комай всекидневно. Разсъждавах принципно и не съм имал предвид никой конкретно. Съвпадението на лица, теми и сюжети е съвсем случайно и непреднамерено. Това бях длъжен непременно да заявя. Та да не станат някои недоразумения - затуй го казвам и отбелязвам специално...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo