КлючетоИ живота си чувствам как е минал през мене
в едно бързо шуртене, в едно пъстро въртене.
Ах, до люлката детска така близо до гроба -
откъде тази завист и защо тази злоба?
Трябва друго! - И ето, на полянка открита
бледо слънце ме среща и с усмивка ме пита:
- Какво още там дириш, остаряло момченце?
- Нещо дребно - му казвам. - Едно златно ключенце.
...
Когато бях малък,
имах голяма мечта -
да си купя часовник,
сега голям съм вече,
имам часовник,
но нямам мечта.
Оптимистично
... Да завършим, читателю,
на по-весела нота:
Мерси за търпението
и ура за живота!
Валери Петров
ПОСЛЕСЛОВ: Почина поетът Валери Петров. Бог да го прости!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
17 коментара:
Точно така възхвалявайте Живковите гъзоблизци, облажавали се десетилетия от номенклатурните комунистически привилегии. Бравос.
Малко поне срам нямаш ли? Това е един поет... и става дума за смърт на един човек?! Срам нямаш ли, гнидо?
Ти си гнида, хем комунистическа, щом възхваляваш хранениците на режима. Гнидо.
Като умре Кастро например, също няма да се разрева, макар че пак ще става дума за смъртта на един човек. Не бих ревал и за Хитлер.
Обръщам ви внимание, че за да са могли отбрани хора да имат соц-привилегии, ХИЛЯДИ са изтрепани по лагерите и затворите. И не по-малко талантливи хора. За Димитър Талев чували ли сте например?
Срам за вас. :(
Правиш се за какъвто не си. Звучиш фалшиво. Лицемерно. Мошеничиш. Изсилваш се. Тия неща се усещат, драго менте. И не ме повтаряй като папагал. Аз те нарекох гнида, значи гнидата си ти :-)
А аз нарекох теб гнида, значи гнидата си ти. Хем комуноидна гнида.
Това да ме наречеш не значи че съм. А теб и без да те наричам просто си...
Не ми е тъжно. За мен Валери Петров е жив. Като се сетя за него и ми става леко и светло на душата.
Отиде си достойно , така както живя. Написа стотици стихотворения, десетки пиеси и сценарии. Направи за българите великия Шекспир по-читаем и достъпен, отколкото за англичаните. Получи всички признания, всички награди, всички ордени. Получи и това, което не дават наградите - любовта на хората.
...Когато ми е е криво, ще си отворя "Хождения по буквите" или "Балада за контраадмирала".
Почивай в мир, Поете!
Кажи го и на Димитър Талев, бачо Кольо, и на Сашо Сладура, които бяха утрепани в концлагерите на соца, заедна с хиляди други, не по-малко талантливи, докато Петров се къпеше във властови благинки.
Престараваш се, звучиш неискрено, драги ми лъжливи "антикомунисте"; пък и не е твоя работа да съдиш ти умрелите, има Кой да ги съди - и всеки ще се получи заслуженото. Не е нужно да се месим ние в Божиите работи. А и поетите са грешни хора, няма нито един изцяло праведен на тази земя. Или само ти си напълно праведния и непогрешимия - та така старателно съдиш другите, грешните?
Грънчаров, доста сте жалък със защитата си на хранениците на соц-диктатурата и ИГНОРИРАНЕТО си на изтрепаните от нея не по-малко талантливи хора.
Тотю
Плямпотиш без да мислиш - къде забеляза "игнориране" от мен на жертвите? Само казвам, че антикомунизмът ти е лъжлив, изсилваш се като герест петел, говориш папагалски, без да мислиш. В оценката на поета В.Петров прилагаш без замисляне класово-партийния подход на комунистите, при това афиширайки се като "антикомунист", сиреч, държиш се като комунистически "антикомунист". Мен обаче не можеш да ме преметнеш, такива като теб в живота си съм срещнал цял легион. И всички ме помнят с доста лошо чувство щото съм ги разобличавал без пощада... знаеш, към лъжльовците не изпитвам снизхождение...
"Кажи го и на Димитър Талев, бачо Кольо,..."
На Д. Талев няма какво да му казвам. Отношението си към него проявявам по съвсем друг начин - препрочитам тетралогията му сигурно за трети път. А "Железният светилник" за мен е един най-великите български романи.
Грънчаров, помниш ли един път преди 2-3 години И. Инджев колко грозно се изказа за Валери Петров? Тогава аз се подвизавах в блога му под името НикиБ. Яко го подкарах, даже го изкарах извън нерви /което рядко му се случва/ и оттогава /с малки изключения/ забрани достъпа от мой АйПи адрес до блога му.
Иво Инджев не може да се изказва грозно за нещо, щом смяташ, че се е изказал грозно, значи е казал някаква много болезнена истина, казал е нещо много справедливо. Нещата са по-сложни отколкото си ги представяш, Колю, истаната е многолика. И многоцветна. Аз се старая да я улавям в тия нейни лица, ето, оплюха ме даже "антикомунисти" от типа на този дежурен оплювач. Но това не ме вълнува. Та тия дни, ако имам време, ще пиша нещо около погребението на В.Петров, вярно, хвалиха го човека, но има неща, които премълчаха. Той примерно бил говорител по радиото по време на народните съдилища и бил подстрекавал към ексцесии, а не си спомням да се е разкаял, тъй че нещата са сложни...
"Иво Инджев не може да се изказва грозно за нещо,..."
Всеки може. Защо го идеализираш?
Публикуване на коментар