Началото на едни летни очерки за живота в моето родно градче Долна баня

Отвън сградата на старата турска баня в Долна баня вече е "освежен", сиреч, вече е съсипан древният й вид... :-(

След като тази сутрин три часа се рових из Мрежата и четох какво ли не, също така и коментирах - предимно по политически теми - имам още малко време, ето, едва накрая на най-пълноценното сутрешно време имам няколко минутки за да напиша нещо по по-важна тема; всяка сутрин за мен стои тази дилема: дали да се отдам малко "на безделничене", именно ровене в нета, или да зарежа всичко и да се отдам на писане на истински важното, именно на писането по някоя философска - сиреч човешка - тема; не че политическите въпроси не са човешки, но все пак има и по-важни, по-фундаментални, бих казал по-директно свързани с живота на човека теми, именно философските.

Мои приятели ме съветват да зарежа изцяло политиката, да "загърбя" своята гражданска ангажираност и да се отдам всецяло на философията, това, което всъщност ми е и работата. Защото философската работа изисква пълно отдаване и разсейването със "странични неща" е противопоказно, е вредно даже. Да, ама ето, такъв явно ми е характерът, разпилявам се, разкъсвам се между тия две области - гражданската, политическата ангажираност и специализираната си работа в сферата на философията, на преподаването, на писането и пр. Явно така ще ми мине животът, без да успея да се концентрирам изцяло върху заниманията си с философията - за добро или за лошо при мен е така; може пък да ми е такава съдбата, а и темпераментът положително ми е такъв. А иначе добре съзнавам, че философията изисква пълна концентрираност на интелектуалните, на духовните сили на човека, изисква пълна отдаденост - ако човек иска да постигне нещо наистина значимо. Е, аз се раздвоявам постоянно; пък от време навреме се и успокоявам: та нали, мама му стара, освен "абстрактни духовни човеци" сме и конкретни живи същества, което включва и това да сме граждани?!

Както и да е. Ще ми се малко да попиша тази сутрин по неща, които също много ме вълнуват, отдавна се глася да пиша за тях, а все не намирам време. Щото върша и доста "техническа работа", примерно ето, в последните 10-на дена успях да подготвя за печат новата книжка на сп. ИДЕИ; аз правя и предпечатната подготовка даже. Само корицата ми направи друг човек, или синът ми, или специалист в тази област, наемам го, ето, сега такъв човек ми направи корицата, всички са доволни, а човекът си чака възнаграждението, мен пък ме боли главата откъде да намеря пари да му платя! Нищо де, това са подробности, важното е, че книжката вече е готова. Което значи, че ще имам цели три месеца свободно време от списанието за да се върна към писането на книгите си. Дръжки, ще се върна друг пък, кой знае какъв вятър ще ме завее?! Щото идат избори, пък и работа трябва да си търся, зер, "безработен" не се стои, пък мен наскоро ме уволниха от работа! Казвам "безработен" съм, а се скъсвам всеки ден от работа, не зная коя работа да подхвана, до гуша съм затънал от работа, вярно, никакви пари не печеля, ето това ми е проблемът! А бе пари не се живее, наистина не се живее. Прав е оня човек, дето ми направи корицата да си иска парите, и той, горкият, бил "безработен"!

Аз ви писах, че от известно време работя и живея в моята родна къща в градчето Долна баня. Иска ми се да пиша за някои неща, "имащи философски смисъл", които изпълват ежедневието ми тук. Примерно, разни тукашни хора се срещат с мен и ми разказват някакви чудати човешки истории, предания, размисли и пр. Ще ми се да опиша какви са хората тук наоколо, как живеят, аз отдавна ги познавам тия хора, но ето, те се и променят: много ми е интересно, примерно, понеже аз идвам в Долна баня рядко, стоя по няколко часа, и така години и десетилетия наред, ето, оказва се, хора, които съм познавал като деца, сега вече са... дядовци, водещи внучетата си, как това да не ме впечатлява?! А голяма част от народа тук съвсем не познавам: родили са се и са израсли за времето, в което аз вече не съм бил тук, а съм се скитал по широкия свят. Писах вече, че според Хайдегер животът сред природата, в провинцията, на село, в "планинския пущинак" (Долна баня е в подножието на Рила планина!), сред "селяните", свързани здраво и със земята, с кръвта, с духа на нацията, е именно мястото, което е най-благоприятстващо заниманията на философа; напълно е прав да пише така, да мисли така, това го чувствам постоянно. Работата тук ми е спорна, само дето при мен, за разлика от Хайдегер, тук, на село... има интернет! И той разваля всичко. Явно трябва да е откажа от интернета, а това не ми е по силите вече. Пък и аз постоянно работя, не зная какво е това почивка, а интернет ми трябва за работата. Тъй че нещата при мен не са добре: от всичко това страда философията, милата! Е, ще видим как ще изляза от това тежко противоречие: едно ми иска сърцето, съвсем друго - умът! Вечната човешка раздвоеност е особено силна при философите.

Както и да е. Да оставя подробностите и да се концентрирам върху главното, щото ето, времето ми изтича. Скоро брат ми ще се събуди - той, горкият, е болен, аз се грижа и за него, двамата си живеем тука; буден е, засега си мълчи, но скоро ще ме повика - и ще поиска да закусва, трябва да му подготвям закуската; грижите ми около него са предимно за това, а също и да почиствам, да се грижа за дома. Майка ми, Бог да й дава здраве, възрастната ни майка отиде на санаториум, закара я с колата синът на нейната приятелка, с която двете ходят веднъж в годината да се лекуват. Аз пък тия дни ще ида да ги докарам. И ето, в тази обстановка живея - и работя, доколкото ми стигат силите. Е, и си почивам де, не мога да отрека и това, то постоянно не може да се работи. Разхождах се и направих доста хубави снимки и дори видеозаписи на природата от разходките ми, само дето не мога да ги кача, интернетът, дето ползвам тук, е много слаб, с т.н. "бисквитка" съм (мобилен интернет), едва-едва нещичко да прочета и да напиша в блога. Та мисълта ми е че като се върна тия дни в Пловдив ще кача и клиповете, и снимките, ще можете много повече да видите от атмосферата тук. Чудесно място е Долна баня, ето, да се възползвам от това и да направя малко... реклама на родния си град. Тук, между другото, има доста добри условия за почивка и туризъм, има почивна станция, има великолепни природни даденост, планина, поле, вода, кристален, искрящ въздух, има хотелчета, има мотели, има много неща, живна този район след края на комунизма. Има и минерална вода, лековита, има и специална вода за пиене, всичко има тук. Банята сега е в ремонт, но работи едната й част, само дето в четно число е за дами, а в нечетно - за мъже. И ето, оня ден ходихме с брат ми на обществена баня. (В къщи имаме душ, но друго си е минералната баня!) Да напиша нещичко поне по този въпрос, явно за другото няма да имам време. Ще кажа една малка история, която чух в банята.

И река Марица - каквато е тук, каквато тече в покрайнините на Долна баня...

Тази баня е останала още от турско време (до нея има и друга сграда за баня, още по-стара, нищо чудно да е от римско време или пък да е турска, построена върху римски основи), сега ремонтират действащата баня, дано не я развалят, щото иначе средновековния й вид е доста интересен, дори е внушителен. При социализма десетилетия наред управниците се гласиха да правят нова баня, даже огромен изкоп бяха направили през 70-те години, но само с това си остана, изкопът стана блато, почти като в книгата на Платонов, в която е представено как през целия комунизъм копаят безкрайно една огромна дупка, без да знаят даже за какво е тя. Та си се къпем още в турската баня. Има отделение за мъже и за жени, сега едното го ремонтират, ремонтът обаче трае вече... години! Ще видим какво ще направят, подозирам, че ще развалят старата сграда като налепят кичозни плочки (както владиката Николай оскверни църквата "Света Марина" в Пловдив, а пък други, именно "академиците", съсипаха по досущ същия начин старата сграда на ПУ!). У нас старите неща не ги ценим, не долавяме културата, духа, скрит в тях. Действаме по типично комунистически: рушим, разваляме, опошляваме!

Та отиваме значи с брат ми в банята. Събличаме се и влизаме в голямата зала, където е басейнът с корита отстрани, с места за сядане, за измиване, за търкане, сапунисване и пр. И душове има встрани, но хората почти не ги ползват, поливат се като в турско време с канчета. Отвсякъде тече вода, гореща и студена, в отделни кранове. Минералната вода при нас е крайно гореща, не може да се ползва направо, трябва да се разрежда. Е, някои хора обичат да се парят, но е те не могат да влязат направо в горещата вода - ще се ощавят! Иначе било здравословно да се париш, но с поносимо топла вода. Та ще ви кажа в тази връзка една история, която ми разказа един човек оня ден в банята. Аз не знам защо съм такъв, но все предразполагам хората да ми разказват интересни истории. Ето така и оня ден. И като се измихме рекохме и ний да влезем в басейна. Има си стълби и перило за хващане да те се подхлъзнеш. Отдолу все още има и на места плочки, доста хлъзгави, но има и мозайка, която я бива, не е хлъзгава. Аз лично много се пазя от подхлъзване щото наскоро си чупих главата при падане. Е, не я счупих, но доста лоша история стана. Операция и пр. Шшт, да не чуе някой, щото аз пазя в тайна моята операция на главата заради това падане. Не ща майка ми да се тревожи излишно, затова скрих от нея този инцидент. Знам как щеше да го преживее, милата, ако й бях изтърсил крайно лошата "новина". Та значи в басейна един познат човек ме заговори, поприказвахме и той ми каза ето каква случка.

Един комшия (къщите ни са наблизо, през три-четири двора, но той е на друга улица), дошъл наскоро на баня. Той, горкият, Бог да го прости, е малко по-голям от мен, но почти сме набори. Та по същия начин стоял в басейна, напарил се хубаво, то е много приятно в басейна: отначало като влизаш в него водата е много гореща, но постепенно свикваш и се нагаждаш. А в един момент ти се приисква да идеш по-наблизо до чучура, дето тече съвсем горещата вода. Е, не знам колко се е парил той, но като излязъл от басейна изведнъж му станало лошо, хванал се за сърцето, паднал и... починал, горкият Сашо! Бог да го прости комшията! Така стават тия неща, на кой кога му е писано си отива, е, но и ние трябва да внимаваме щото може сами да си предизвикаме погибелта! Това констатира моя събеседник в банята, а аз побързах да изляза от басейна, щото и със сърцето не съм добре. Остана и аз да тупна на цимента заради това пусто парене! А иначе водата е чудесна тук, в Долна баня. Има и плаж, има и открити басейни, елате, заповядайте, няма да съжалявате. Тук в Долна баня нямаме море, но иначе всичко за лятна (пък и за зимна) почивка си имаме! Да направя аз малко реклама на родния си град, че друго не мога за него да направя.

Е, море си нямаме, но си имаме... река. Тук тече река Марица, съвсем чиста още е водата в нея, бистра, каквато е излязла от рилските езера. Ала сега не мога да пиша за това как си прекарвам край реката - моето любимо място - защото брат ми вече ме извика да закусваме. Ще трябва да пържа филийки с яйца, това ми е поръчал от снощи. Хайде да ставам, че той е много стриктен с яденето, милият! И с пушенето де. Чао, хубав ден ви желая! Бъдете здрави! И хубав ден! Вече слънцето разгря, днес се очертава хубав ден, само за реката! Валя дни наред, но ето какво време се отвори днес - за чудо и приказ! Да бързам да не го изпусна, че с това писане неусетно ще преполовя деня...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo