Да хвърля аз едно "камъче" от морално естество, та да видим как ще рекушира!

С риск да стана крайно неприятен на някои хора съм длъжен да направя една забележка-констатация, свързана със снимката за "увековечаване" на протестите, направена вчера пред сградата на Парламента. Няма нищо лошо в тая снимка, аз много пъти по време на протестите съм хвалил тия същите хора, бяха твърди, показаха нещо голямо, заслужават дори овации, заслужават нашата признателност.

Но имам чувството, че при някои от тях се появи нещо дразнещо, бих си позволил да го интерпретирам като възраждане на синдрома на "активния борец" от едно време, от онова същото време: някои хора вече се държат сякаш са вече нещо като "князе на протестите"; забелязвам признаци на нескривана лидеромания, туй пусто ходене по телевизионните студия в нашенските родни условия страшно много развращава, ето, като капак на всичко някои вече започнаха да се държат като "заслужили активни борци" на протестното движение. (Сред тях дори има и някои, които са съвсем млади, но вече имат държането на "заслужили лидери", като "хора от големото доброутро".)

Да приемем, че това са най-банални човешки слабости, но след като тия дни "и властта вече стана наша", пък и особено когато имахме възможност да се снимаме до нашия "нов държавен ръководител", до г-н Близнашки, работите взеха да получават известен шаржов или карикатурен оттенък.

Казвам тия неща за добро, с оглед да се предпазим от възпроизвеждане на някои отвратителни явления от близкото минало, които в днешните условия на всичкото отгоре са и вредни, щото нали знаете как ще оцени тия неща "класовият враг"? Ще станем за резил, ще оцапат всичко с нечистотии; та ето с оглед да се предпазим от такива неща се наложи да напиша тия думи, пък който иска, нека да ме намрази от сърце...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo