Мен не ме вълнува това образование, дето сме го нарекли така. Това, дето твърдим, че подготвя децата за живота. Вълнува ме това образование, което Е животът. Сегашната система на образование е квинтесенция на живота, който живеем – тя не е независимо творение, тя е следствие и директен израз на житейската парадигма, която сме възприели. Ето защо ще говоря и за нея. Образованието ще се промени, когато променим нея – всеки един за себе си. Промяната няма да дойде от властта и от законите. Те, точно както и образованието, са продукт на нашата житейска парадигма – те съществуват благодарение на това, че ние сами поддържаме живота им, като редовно ги захранваме, принасяйки им в жертва собствените си деца.
Gayane Minassian
Откъс от научен текст за образованието, от който става пределно ясно защо не може просто да хванем едни деца и да ги натикаме в едни институции, за да ги "образоваме" и "интегрираме":
"Днес на хората се гледа като на ориентирани към целта агенти, които активно търсят информация. Те пристъпват към формалното си образование с определено предварително знание, умения, убеждения и концепции, които оказват значително влияние върху това каква част от околната си среда ще забележат и как ще я организират и изтълкуват. Това оказва влияние върху способността им да помнят, разсъждават, разрешават проблеми и придобиват ново знание... Най-общо казано съвременният възглед за образованието е, че хората конструират ново знание и осмислят нещата въз основа на това, което вече знаят и в което вярват."
(Брансфорд, Браун и Кукинг, в издание на National Research Council)
Превод: Gayane Minassian
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар